6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С., 23.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 575 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д., подадена чрез адвокат Р. Д. срещу въззивно решение № 61 от 13.03.2012 год. по гр.д. № 48/2012 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Видинския районен съд от 28.12.2011 г. по гр.д. № 516/2011 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ТПК “Д. Б.”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 3 от 23.02.2011 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “пазач-невъоръжена охрана”, за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1800 лв., за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2010 г. в размер на 100 лв. и за допълнително материално стимулиране от м. декември 2010 г. в размер на 100 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите: за задължението на въззивния съд, като инстанция решаваща спора по същество да изложи собствени мотиви; преди да извърши уволнението по чл.325, т.9 КТ следва ли работодателят да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, при липса на утвърден списък с длъжностите за заемане от лица с намалена работоспособност; длъжен ли е работодателят да установи, че при него няма подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която същият е съгласен да заеме; при липса на списък за трудоустроени лица и на списък на длъжностите за заемане от лица с намалена работоспособност възможно ли е само въз основа на щатни разписания да се установи дали има длъжност подходяща за заемане от ищеца, и кои обстоятелства са решаващи за преценката имало ли е при работодателя длъжност, която работника би могъл да заеме според предписанието на експертното решение. Поддържа се, че по поставените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на ГПК /отм./ и по реда на действащия ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ТПК “Д. Б.”, [населено място] в писмения отговор, подаден чрез адвокат А. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение съдържа собствени мотиви, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси не влиза в противоречие с представената практика. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Касационната жалба в частта срещу въззивното решение, с което са отхвърлени исковете по чл.128, ал.1, т.2 КТ е процесуално недопустима. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. В случая цената на всеки един от предявените искове по чл.128, ал.1, т.2 КТ е в размер на по 100 лв., т.е. под 5000 лв. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
По касационната жалба срещу въззивното решение по отхвърлените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ:
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от Т. Б. Д. срещу ТПК “Д. Б.”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, Видинския окръжен съд е приел, че работодателят законосъобразно е приложил основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ. Приел е, че основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение предпоставя невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключения на ТЕЛК. Изложил е съображения ,че в случая с ЕР на ТЕЛК по отношение на ищеца е определена трайна неработоспособност със степен от 92% за срок от две години, че в него са посочени противопоказните условия на труд. Приел е, че е налице и втората предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание, тъй като при работодателя не е имало подходяща за здравословното състояние на ищеца работа, която да му бъде предложена за заемане. Приел е също така за установено от представените длъжностни щатни разписания и длъжностни характеристики, че всички места, предназначени за лица с намалена работоспособност са били заети към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
По поставения правен въпрос: следва ли мотивите на въззивния съд да са пълни и да съдържат съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдебната практика е уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК. С решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. IV г. о. ВКС, решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. IV г. о. ВКС, решение по гр. д. № 1387/2010 г. III г. о. ВКС и др. е прието, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадане на фактическите и правни изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Решението на въззивния съд е съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
По въпросите следва ли преди да извърши уволнението по чл.325, т.9 КТ работодателят да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, при липса на утвърден списък с длъжностите за заемане от лица с намалена работоспособност, и трябва ли работодателят да установи, че при него няма подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която същият е съгласен да заеме, при липса на списък за трудоустроени лица не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 278 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 1002/2009 г. практиката е уеднаквена. Прието е, че разпоредбата на чл.325, т.9 КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателят на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайна неработоспособност, работодателят трябва да предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност. Неизпълнението на задължението му по чл.315 КТ да определи работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, не го освобождава от задължението му по чл.325, т.9 КТ. В случая в обжалваното въззивно решение е прието за установено от представените от работодателя доказателства, че при него няма подходяща за здравословното състояние на ищеца работа. Даденото от въззивния съд разрешение не влиза в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика.
По въпроса кои обстоятелства са решаващи за преценката имало ли е при работодателя длъжност, която работника би могъл да заеме според предписанието на експертното решение не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В ЕР на ТЕЛК липсва конкретно посочване на длъжността, която се препоръчва ищецът да изпълнява като трудоустроен, а само са описани противопоказните условия за работа и срока на действие на решението. Даденото в решение по гр.д. № 814/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. разрешение е неотносимо към настоящия случай, тъй като е за случай при които в ЕР на ТЕЛК се съдържа конкретно посочване на длъжността, която се препоръчва работникът или служителя да изпълнява като трудоустроен, с което работодателят не се е съобразил. Представеното решение № 123 от 10.02.2000 г. по гр.д. № 770/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Също е неотносимо към настоящия случай, тъй като в него е дадено разрешение за прекратяване на трудово правоотношение с учен, при което следва да се осъществи сложен фактически състав, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 300 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 13.03.2012 год. по гр.д. № 48/2012 год. на Видинския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Видинския районен съд от 28.12.2011 г. по гр.д. № 516/2011 г. по отхвърлените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Б. Д. срещу въззивно решение № 61 от 13.03.2012 г. по гр.д. № 48/2012 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Видинския районен съд от 28.12.2011 г. по гр.д. № 516/2011 г. по отхвърлените искове с правно основание чл.128, ал.1, т.2 КТ.
Осъжда Т. Б. Д. от [населено място], [улица] да заплати на ТПК “Д. Б.”, [населено място], ул. “Ц. И. А. ІІ, № 3 направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :