3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С., 23.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1876 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. Г. С. срещу Определение № 2686 от 17.12.2012г. по ч.гр.д.№ 4620/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е потвърдено разпореждането от 19.10.2012г. по гр.д.№ 6548/2012г. на СГС, ГК, І-2 състав за връщане на основание чл.129,ал.3 във вр. с чл.129,ал.1 и чл.128,т.2 ГПК на подадената от С. С. против [фирма], [населено място] искова молба по чл.19,ал.3 ЗЗД.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. Посочва се, че исковата молба незаконосъобразно е върната, тъй като съдилищата неправилно са определили размера на дължимата държавна такса по предявен иск за обявяване за окончателен на предварителен договор /лизингов договор/ с предмет лек автомобил по чл.69,ал.1,т.4, предл.четвърто ГПК- върху стойността на договора. Според касатора дължимата държавна такса следва да се определи от размера на данъчната оценка на автомобила по смисъла на чл.69,ал.1,т.4, предл. пето /предл. последно/ ГПК вр. чл.69,ал.1,т.2 ГПК, тъй като се касае за „вещно право, като законът не посочва върху движима или недвижима вещ е това право”. Позовава се на разпоредбата на чл.33 Д., съобразно която превозното средство се оценява в размер на застрахователната стойност- в случая 3 000лв., поради което държавна такса 120лв. и същата е заплатена.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се посочва, че в определението си съставът на САС се е произнесъл по въпроса как се определя цената на иска по искове по чл.19,ал.3 ГПК, когато те имат за предмет „вещни права върху имот”, който въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Приемайки, че цената на иска следва да се определи не въз основа на данъчната оценка на движимата вещ, а въз основа на стойността на договора, съдът е изменил законовата разпоредба, която при договори за вещни права върху недвижими имоти, постановява таксата да се определя по реда на т.2 на чл.69 ГПК.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Частната ксационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е допустима.
Безспорно е, че касаторката-ищца не е внесла в съответствие с дадените й указания по реда на чл.129,ал.2 ГПК, държавната такса по предявения иск за обявяване за окончателен на предварителен договор с предмет лек автомобил, определена от съда съобразно цената на иска по чл.69,т.4, предл.четвърто ГПК- „по иск за сключване на окончателен договор- от стойността на договора”. Касаторката е отказала за довнесе още 1000лв. такса, като е поддържала доводи аналогични на изложените в частната касационна жалба.
Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касаторката въпрос е посочен неточно- въззивният съд не се е произнесъл за размера на цената на иск по чл.19,ал.3 ЗЗД с предмет вещни права върху имот, а за размера на цената на такъв иск с предмет движима вещ. Поради това е приел, че цената на иска е стойността на договора.
Не е налице и визираното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Посочената допълнителна предпоставка предполага необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяването й, или необходимост от създаване на такава. Неоснователно е поддържаното становище, че въпросът за цената на иска и оттам за размера на държавната такса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на посочения въпрос разпоредба-чл.69,т.4, предл. четвърто ГПК установява ясен критерий за цената на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, когато негов предмет не е вещно право върху недвижим имот- и това е стойността на договора. Посочената норма е категорична, не е необходимо нейното съдържание да се установява по тълкувателен път. Приложението на разпоредбата за определянето на цената на облигационния иск, с който се упражнява потестативно право по чл.19,ал.3 ЗЗД, когато има за предмет вещни права върху имот и в хипотезата, когато негов предмет на са вещни права, не провокира формиране на противоречива съдебна практика. В случая се касае за внасяне на държавна такса, дължима по Закона за държавните такси, които се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от М. С., и постъпват в държавния бюджет /чл.1/. Разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, съобразно които данъка върху моторните превозни средства се определя с Наредба на общинския съвет и постъпва в този бюджет, са неприложими.
Предвид изложените съображения, съставът на І т.о. на ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 2686 от 17.12.2012г. по ч.гр.д.№ 4620/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.