4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1135/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.Д.Д. – процесуален представител на И. К. И. и Е. Д. И. срещу решение № 267 от 28.05.2010 год.на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№ 88/2010 год.,с което е оставено в сила решение № 239/23.11.2009 год.по гр.д.№ 430/07 год. на Балчишки районен съд в частта,с която е признато за установено спрямо Д. Г. Б. и К. Д. К.,че касаторите не са собственици на реална част от ПИ № …….. по КК на [населено място],общ.Б./идентичен на ПИ №…… по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание”П.” в [населено място]/ с площ от….. кв.м.за първия и с площ от …… кв.м.за втория/оцветени в оранжев и зелен цвят по скица №….. на л……./.
В касационните жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуално правен въпрос – допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост относно имот попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ,чието правно основание и интерес е решение за признаване правото на възстановяване от оторизиран административен орган,при констатиране на нищожност на административния акт,от който ищеца черпи права и следва ли съда служебно да следи за валидността на този акт и по материалноправни въпроси относно придобивната давност за имоти предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС,на ДС,на МС и по конкретно зачита ли се придобивната давност започнала да тече от влизане в сила на разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ,както и на лице ли е колизия между нормите на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ и нормата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, в противоречие с практиката на ВКС,а разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна- Д. Г. Б. и К. Д. К. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд,за да уважи предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм/ за реална част от процесния недвижим имот са,че на ищците,като наследници на Т. Б. и Н. И. им е признато право на собственост с решение от 5.02.2002 год.на ОС и са активно легитирани като правоимащи по чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ да отрекат правото на собственост,което им се противопоставя от ползвател по §4 ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ,тъй като няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти и заповед по §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.Ответниците,сега касатори не са придобили спорния имот,тъй като не са налице фактическите състави по §4а ал.1-5 и §4б ал.1-2 от ПЗР на ЗСПЗЗ –имотът не съставлява „земя”,правото на собственост върху която не се възстановява на граждани по смисъла на §4а ал.5 ; не е бил застроен до 1.03.1991 год. със сграда по смисъла на § 4а ал.1 и като незастроена земя не се намира на разстояние по-голямо от 30 км от град с население над 300 000 души и по-голямо от 10 км от крайбрежната морска ивица.Освен това те не се легитимират като собственици и въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода от 1981 год.,когато е отстъпено правото на ползване до предявяване на иска – 20.11.2007 год.,тъй като до покупко-продажбата на 28.10.1996 год. са били държатели на имота.От тази дата обаче съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ,изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече нова давност от деня на влизането й в сила – 22.11.1997 год.,която обаче е прекъсната ден преди изтичането й с предявяването на настоящия иск на 21.11.2007 год.От друга страна ответниците,сега касатори не са могли да придобият процесния имот по давност и с оглед правилото на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ,изключващо оригинерното придобиване на имоти от лица,на които държавни или общински органи са им ги предоставили или продали.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд не е решен в противоречие със задължителната практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона.В конкретния случай касаторът се позовава на ТР № 2/91 год. на ОСГК,което касае способите за обявяване нищожността на административните актове;ТР № 78/1973 год.на ОСГК уреждащо косвения съдебен контрол върху административните актове и ТР № 6/2006 год.на ОСГК уреждащо приложното поле на З..По поставения въпрос са постановени множество съдебни актове,които обективират наложилата се като трайна и последователна практика,даваща неговото разрешение : Отрицателният установителен иск е допустим,когато административната реституционна процедура не е приключила и то по причина – заявени конкурентни права върху същия имот,следствие от трансформация на правото на ползване в право на собственост,който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ.С оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото/липсата на заповед по §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ/,ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него,нито иск по чл.108 ЗС./решение № 367/24.10.2011 год.на І г.о.на ВКС,решение № 40/11.02.2011 год. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 470/11 от 22.02.2012 год. на настоящия състав/.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика ,а именно:правото на ползване върху земеделски земи,предоставени по силата на актове на Президиума на НС,на ДС и на МС се преустановява по силата на §4 ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ,като за ползвателите е предвидена възможност при наличие на предпоставките по §4а ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият собствеността върху земята,ако върху нея до 1.03.1991 год. е била построена сграда,поради което не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът е заявил бланкетно това основание и не е изложил никакви доводи в посочените насоки,поради което и не би следвало да се обсъждат.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 28.05.2010 год.на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№ 88/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: