8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 26.05.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 289 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. К. от [населено място] срещу решението на Окръжен съд-Пазарджик, постановено на 10.06.2016г. по в.гр.д.№729/2015г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която допуснатите до делба недвижими имоти са изнесени на публична продан и вместо това делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК като в дял на А. К. А. е възложен апартамент №64 на 3 етаж, [жилищен адрес] в [населено място],[жк], в дял на С. В. К. е възложен недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ дворно място /ПИ с идентификатор 55155.504.90/ с площ от 353кв.м., заедно с апартамент на втория етаж на построената в това дворно място сграда /ПИ с идентификатор 55155.504.90.1/, заедно с 1/3 от таванско помещение и гараж в същата сграда /ПИ с идентификатор 55155.504.90.4, находящи се в [населено място], на [улица] за уравнение на дяловете С. В. К. е осъдена да заплати на А. К. А. сумата 11 038лв. Съделителката С. В. К. обжалва решението на въззивния съд само в частта, с която е осъдена да заплати на А. К. А. сумата от 11 038лв. за уравнение на дяловете, както и в частта, с която е осъдена да заплати държавна такса в размер на 3 189.52лв.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа на първо място, че обжалваното решение е нищожно, тъй като член на съдебния състав е участвал в качеството му на нотариус при изповядване на сделка относно недвижим имот, включен в делбената маса по делото /н.а.№10, том 6, дело №2047/1988г., обективиращ договор, с който Б. Ц. К. е прехвърлила на дъщеря си С. В. А. 2/3 ид.части от имот пл.№2731 в кв.349 по плана на [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане/, както и че същият съдия е участвал в съдебния състав по гр.д.№483/2007г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, страна по което отново е била С. В. А.. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, и т.3 по въпросите:
1.1.Представлява ли основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК обстоятелството, че съдия, член на съдебния състав, който гледа делото, е бил нотариус и като такъв е изповядал сделка именно с процесния имот, предмет на спора;
1.2.В хипотезата на предходния въпрос следва ли съдията, за когото са на лице посочените обстоятелства, служебно да провери тези обстоятелства и сам служебно да се отведе или да обяви на страните в процеса обстоятелствата, поради които приема, че не е налице основателно съмнение в неговото безпристрастие;
2.1.Представлява ли основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК обстоятелството, че съдия, член на съдебния състав, който гледа делото, е бил съдия, член на съдебния състав, в друго предходно съдебно производство с предмет процесния имот, предмет на спора по настоящето дело, страна по което е била една от страните по настоящето дело, като за това друго предходно производство с акт на инспектората на ВСС е установено нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС поради неразглеждане на делото в разумен срок;
2.2.В хипотезата на предходния въпрос следва ли съдията, за когото са налице посочените обстоятелства, служебно да провери тези обстоятелства и сам служебно да се отведе или да обяви на страните в процеса обстоятелствата, поради което приема, че не е налице основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по въпросите:
3.1.Представлява ли препятствие по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК за страната и нейния пълномощник, поради което делото да се отложи, наличието на насрочване от по-рано в сравнение с настоящето производство на открито съдебно заседание и по друго дело и в съд в друго населено място, по което следва да се яви същия пълномощник на страната, след като заседанието по настоящето дело е насрочено в закрито съдебно заседание без да бъде отчетена служебната ангажираност на пълномощника-адвокат по делото;
3.2.При наличието на надлежно упълномощен пълномощник-адвокат по делото, който е посочил предварително с молба невъзможност да се яви в насроченото открито съдебно заседание поради наличието на насрочване от по-рано в сравнение с настоящето производство на открито съдебно заседание и по друго дело и в съд в друго населено място, по което следва да се яви същият пълномощник-адвокат, то невъзможността на пълномощника-адвокат да се яви съставлява ли едновременно и препятствие за страната, след като тя е упълномощила свой адвокат, т.е. лице със специални правни познания, а страната няма такива;
3.3.В хипотезата на предходния въпрос, ако се прецени, че това не представлява препятствие за страната, то при даване ход на делото, нарушава ли се принципът на равенство на страните, залегнал в чл.9 ГПК или правото на справедлив процес залегнало в чл.6 ЕСЗПЧОС, след като страната е редовно упълномощила адвокат като свой пълномощник и двете страни по делото желаят да се представляват от адвокат;
3.4.Даването ход на делото представлява ли процесуално нарушение в случай че е налице обективно препятствие пред надлежно упълномощения адвокат за явяването му в насроченото съдебно заседание и при предварително надлежно представени доказателства, обосноваващи наличието на обективно препятствие, както и същевременно при изрично направено изявление от страната в процеса да не се дава ход на делото поради липса на специални знания у същата, необходими за осъществяване на правна защита по делото.
Касаторът поставя още една група въпроси, свързани с необходимостта от установяване на актуалната пазарна цена на имотите, предмет на делбата:
4.1.При въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение и при наличие на противоречие между вещите лица по допусната тройна експертиза, при която две от вещите лица са на едно мнение, а третото вещо лице излага особено мнение, кое мнение следва да се цени от съда-преобладаващото или особеното и в тази връзка допуснал ли е процесуално нарушение въззивният съд като е ценил в решението си особеното мнение;
4.2.При въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение и при направено доказателствено искане в тази насока следва ли съдът, включително и служебно, да назначи нова съдебно-оценителна експертиза на делбените имоти, след като последната съдебно-оценителна експертиза е извършена повече от три години преди обявяване на делото за решаване и в тази връзка допуснал ли е процесуално нарушение въззивният съд като е обявил делото за решаване и не е назначил и изслушал нова съдебно-оценителна експертиза за делбените имоти;
4.3.В хипотезите на предходните два въпроса и при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, следва ли съдът и служебно да назначи нова съдебно-оценителна експертиза и ако го стори, то това представлява ли процесуално нарушение на въззивния съд;
4.4.Установяването по дело за делба на актуална средна пазарна цена на делбените имоти към момента на обявяване на делото за решаване, съставлява ли задължителна част от изясняването на делото от фактическа страна при особеното производство за делба на недвижимите имоти.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК съделителят А. К. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване като счита обжалваното решение за правилно.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
По отношение наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
Предявен е иск за делба на ПИ, с идентификатор 55155.504.90 /дворно място/ с площ от 353кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда /апартамент на втори етаж/ с идентификатор на жилището 55155.504.90.1 с площ от 120кв.м. с 1/3 идеална част от таванско помещение, и гараж в сградата с идентификатор на гаража 55155.504.90.4, находящи се в [населено място], [улица], както и на апартамент №64 на трети етаж в [жилищен адрес] в [населено място],[жк].
Производството е във фазата по извършване на делбата.
Имотите са допуснати до делба с решение №865/20.10.2011г., постановено от Пазарджишкия районен съд по гр.д.№5816/2010г., като с решение №101, постановено по гр.д.№139/2012г. на Окръжен съд Пазарджик дяловете на съделителите от имота в [населено място] са определени както следва: за А. К. А. -1/2 ид.част от дворното място, 3/8 ид.части от жилищния етаж и гаража и 3/24 ид.части от таванското помещение, а за С. В. К. – Ѕ ид.част от дворното място, 5/8 ид.части от жилищния етаж и гаража и 5/24 ид.части от таванското помещение. Апартаментът е допуснат до делба между съделителите А. К. А. и С. В. К. при равни квоти.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е приел, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК, тъй като целта на делбата и водещ принцип при извършването й е поставяне на обект в реален дял, като способът за изнасяне на публична продан следва да се прилага само когато не може да намери приложение някой от другите способи за извършване на делбата.
В случая е прието, че следва да бъде взето предвид съществуването на фактическо разпределение на вещите между съсобствениците /съделителят С. В. К. ползва имота в [населено място], а съделителят А. К. А. ползва имота в [населено място]/, поради което тегленето на жребий следва да се приеме за неудобно.
Прието е също така, че при разпределянето на имотите между съделителите следва да бъде отчетен и критерият, според който в дял на конкретен съделител да бъде поставен имот, най-близък в стойностно отношение с остойностения му дял в съсобствеността и тъй като квотата на С. В. К. по отношение на имота в [населено място] е по-голяма е прието, че този имот следва да бъде поставен в неин дял, докато имотът в [населено място], който страните притежават при равни квоти, следва да бъде поставен в дял на съделителя А. К. А..
Уравнението на дяловете е извършено според стойностите, посочени от вещите лица В. и Б. в изслушаната пред първоинстанционния съд тройна СТЕ. Доводите, че стойността на имотите в [населено място] в тази експертиза са силно завишени и че би следвало за този имот да бъде определена значително по-ниска цена с оглед пазара на имоти в града, стагнацията водеща до слабо търсене, съобразно с икономическия стандарт и нивото на живот в града са приети за неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства, установяващи тези факти, а се основават на предположения. За неоснователен е приет и доводът, че стойността на апартамента в [населено място] е силно занижена и че би следвало цената на този апартамент да е по-висока с оглед стандарта на живот, добрата икономическа обстановка и по-голямото търсене на имоти, като е прието, че основание за подобно увеличение на цената не се съдържа в нито едно от трите заключения, които са изслушани по делото.
При стойност на имота в [населено място] в размер на 54448лв. и съответно на имота в [населено място] общо в размер на 90776лв. и тъй като общата стойност на дела на А. от допуснатите до делба имоти възлиза на 65486лв., а на К.-79 738лв., въззивният съд е приел, че С. К. следва да заплати на А. А. за уравнение на дяловете разликата между 65486лв. и 54448лв. или 11 038лв.
С оглед на така определените стойности на дяловете /65486лв. за А. А. и 79 738лв. за С. К./, въззивният съд е приел, че А. А. следва да заплати държавна такса в размер на 2169.44лв. /4% от 65 486лв./, а С. К. – 3189.52лв. /4% от 79 738лв./.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно избора на способ за извършване на делбата съответстват на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС /решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №300/27.06.2011г. по гр.д.№1040/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №353 по гр.д.№455/2011г. на Първо Го на ВКС; решение №107/10.11.2015г. по гр.д.№1083/2015г. на Второ ГО на ВКС/, вкл.посоченото от въззивния съд решение №28/13.02.2014г. по гр.д.№5515/2013г. на Първо ГО на ВКС.
В съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд е определил стойността на дяловете, дължимите суми за уравнението им, както и дължимата от съделителите държавна такса – въззивният съд следва да събере доказателства за настъпилата в хода на делото промяна в пазарните цени на делбените имоти само ако в подадената въззивна жалба са наведени доводи в тази насока, като стойността на получения от всеки един съделител дял следва да бъде определен към един и същи момент /решение №266/17.10.2014г. по гр.д.№3333/2014г. на Първо ГО на ВКС/. В случая доводи, касаещи пазарната цена на имотите, предмет на делбата, в подадената от съделителката С. К. въззивна жалба не се съдържат. Такива доводи са били поддържани само във въззивната жалба на съделителя А. А., но само във връзка с оплакванията му досежно избора на способ за извършването на делбата. Поради това и доколкото касационна жалба от съделителя А. А. по делото не е постъпила, следва да се приеме, че поставените от С. К. въпроси, свързани с начина, по който въззивният съд е определил пазарната оценка на имотите, стойностите на дяловете, дължимите за уравнение на дяловете суми и дължимата държавна такса, не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че съделителката С. К. обвързва въпросите с въведените оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, свързано с наличието на противоречие в становищата на вещите лица в допуснатата от първоинстанционния съд тройна СТЕ, а както беше отбелязано, подобни оплаквания в подадената от нея въззивна жалба не се съдържат и поради тази причина не са били обсъждани и взети предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Още повече, че експертните заключения са обсъдени от въззивния съд в очертаните от въззивните жалби предели с оглед наведените от спорещите страни доводи и при спазване на установените от съдебната практика правила /решение №111/13.06.2016г. по гр.д.№6121/2015г. на Първо ГО на ВКС/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси, свързани с твърдения за наличие на препятствие по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК за страната и нейния пълномощник, за явяване и участие в проведено по делото открито съдебно заседание. Този извод се налага с оглед на обстоятелството, че производството по делото е било спряно по общо съгласие на съделителите за постигане на спогодба след изчерпване на доказателствените им искания и доводите, свързани с подадените въззивни жалби, т.е. на етапа на провеждане на съдебното заседание, насрочено за 04.05.2016г. съделителите е следвало да организират само защитата си по съществото на спора. Именно поради тази причина и при липсата на доказателствени искания, въззивният съд е приел, че не е налице препятствие по хода на делото по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК. И доколкото невъзможността упълномощеният от страната адвокат да се яви в откритото съдебно заседание сама по себе си в гражданския процес според трайно установената съдебна практика не съставлява основание за отлагане на делото, а в този смисъл и разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси, касаещи приложението на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Поставените въпроси изразяват поддържаната от касатора защитна теза, че участието в съдебния състав на лице, което като нотариус в предхождащ разглеждането на спора момент е изповядало сделка с процесния имот, както и на лице, което е участвало като съдия при разрешаването на други спорове с участието на съделителите, обосновава наличие на основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Подобна теза не се споделя в съдебната практика, доколкото по категоричен и непротиворечив начин към настоящия момент се приема, че подобни обстоятелства не биха могли да породят основателни съмнения за безпристрастието на съдията-сделката, обективирана в н.а.№10, том VI, дело №2047/1988г. не е била предмет на обсъждане при постановяване на обжалваното решение във втората фаза на делбения процес /била е обсъждана в решението по допускане на делбата, при постановяването на което съдия Т. не е участвала/; не се установява и не се твърди спорът, разрешен с постановеното решение по гр.д.№483/2007г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик да е идентичен със спорните въпроси, разрешени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение във втората фаза на делбения процес, а именно въпросите за избора на способ за извършване на делбата, за определяне стойността на дяловете и дължимите за уравнение на дяловете от допуснатите до делба с влязло в сила решение недвижими имоти, както и за дължимата държавна такса.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че поддържаните от касатора С. В. К. основания не обосновават наличието на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване – поставените въпроси / доколкото обосновават изводите на съда за избора на способ за извършване на делбата, определяне на дължимите суми за уравнение на дяловете и дължимата държавна такса/ не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не са разрешавани противоречиво от съдилищата, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 10.06.2016г. по в.гр.д.№729/2015г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: