3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София 28.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3731/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 317 от 14.06.2013 г. по т.д. № 510/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 3 от 04.01.2013 г. по т.д. № 603/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъден да плати на [фирма] – [населено място] 57 648 лв. – цена с ДДС на доставен битум 50/70 количество 48 140 мт, със законната лихва от 06.12.2011 г. и 932.04 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 07.10.2011 г. – 02.12.2011 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на обстоятелства съгласно чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК по въпроса: когато са събрани недостатъчтно доказателства за основателността на предявения иск, следва ли същият да бъде отхвърлен, а не съдът да кредитира писмени доказателства, представени от ищеца, които ответникът е искал да се представят в оригинал, което съдът е отказал, и като не е допуснал обосновани доказателствени искания и възражения на ответника, съдът едностранчиво е взел предвид само доказателствата и твърденията на ищеца. Искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос жалбоподателят обосновава с необходимостта да се създаде стабилност при разглеждането на аналогични казуси, когато се представят документи уж удостоверяващи получаването на стоката, а от които не могат да се извлекат категорични изводи затова. По съображения, че съдебните актове следва да създават яснота в обществените отношения, като разрешават въпросите, по които доброволно страните не могат да постигнат съгласие, счита, че съдилищата, когато не се произнасят по всички възражения на страните и неоснователно не ги допускат и като не аргументират подробно и ясно изводите си, реално не дават на страните правосъдието, гарантирано от Конституцията. Сочи и възражението, което е правил по делото и което е било отказано от първоинстанционния съд, чието решение въззивният съд, като е потвърдил, е постановил порочен съдебен акт. Въз основа на довода, че произнасянето от Върховния съд е необходимо за единно становище за пълнотата на съдебните решения, за произнасяне по всички възражения и доводи на страните, каквото липсва в случая, жалбоподателят иска да се приеме жалбата за касационен преглед по реда на чл. 280 и сл. ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е посочил конкретен и ясно формулиран правен въпрос и не е налице поддържаното основание, излага и подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Въпросите, които поставя жалбоподателят, целят да обосноват твърдението за допуснати от въззивния съд нарушения и съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Тези въпроси са относими към предмета на делото, но пряко са свързани с правилността на обжалваното решение и отговорът им е обусловен от доказателствата и преценката им от въззивния съд.
Жалбоподателят не сочи кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа и по какви съображения. Ако се приеме, че поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, същото не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №317 от 14.06.2013 г. по т.д. № 510/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 4800 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: