4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С., 03.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1984/2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2512/28.12.2018г. по ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 24.10.2018г. по гр.д. № 712/2017г. на Районен съд – Айтос, с което е спряно производството по същото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на ДП№237-ЗМ-121/2018г. на РУ Полиция А..
Недоволни от това определение са жалбоподателите Е. Х. М. и Х. К. М., и двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. Д.П. от АК – Б., които го обжалват в срок с частна касационна жалба вх. № 394/11.01.2019г., като считат, че същото е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частните касатори сочат, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по правния въпрос, уточнен от съда : При какви предпоставки е налице основанието по чл.229 ал.1 т.5 ГПК за спиране производството по делото и по-конкретно – дали твърденията на страна в производството за наличие на престъпни обстоятелства и извършването на проверка в досъдебно производство по тези твърдения представляват такава предпоставка? Позовават се и посочват съдебна практика на ВКС / определения по ч.гр.д.№5418/2015г. на ІІІ ГО, по ч.гр.д.№511/2018г. на ІІІ ГО, по ч.гр.д.№2780/2017г. на ІV ГО/ с твърдението, че приетото във въззивното определение й противоречи – чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба В. Д. Г. от [населено място], в представен писмен отговор я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за спиране на производството по делото, намира, че същото подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е счел, че са налице основания за спиране на производството по делото. Изложени са съображения, че правната квалификация на искането е по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради разкриване на престъпни обстоятелства, доколкото се твърди и установява наличие на образувано досъдебно производство по НПК и привличането на ищцата като пострадало лице. Въззивният съд е приел, че гражданското производство може да бъде спряно, ако се разкрие престъпно обстоятелство, касаещо спорното гражданско правоотношение, а в случая се разследва измама по чл. 209, ал. 2 НК във връзка със сделките, предмет на делото, и следователно е налице преюдициалност по отношение на гражданския спор. Счел е за неоснователен доводът на жалбоподателите, че престъпното обстоятелство трябва да бъде констатирано от съда, разглеждащ гражданскоправния спор, както и кой пръв е узнал за престъпното обстоятелство. Като е приел, че са налице доказателства за образувано досъдебно производство, въззивната инстанция е достигнала до съвпадение с крайния извод на първоинстанционния съд, поради което е потвърдил определението за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос от частните касатори.
Според разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството по делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 745/2012 г., постановено в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, Определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. 5301/2013 г.; Определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7165/2013 г и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в това число и посочените от частните касатори определения). Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Според установената съдебна практика, дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. За приложението на чл.229, ал.1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство.
Като не е съобразил даденото разрешение, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, поради следните съображения:
Неправилно въззивният съд в противоречие с установената константна съдебна практика на ВКС е приел, че образуваното досъдебно производство е основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. За приложението на визираната хипотеза е нужно съдът сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, както и че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Подаването на сигнал на една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават „разкриване на престъпни обстоятелства” по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК – такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът. В случая не е ясно доколко обстоятелствата, които се проверяват от прокуратурата, биха били от значение за правилното решаване на спора, макар и да касаят процесните сделки, а образуваната по жалба на ищеца по гражданското дело прокурорска проверка, без да са налице данни същата да е приключила с внасяне на обвинителен акт в съда, не е основание за спиране на гражданското дело.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него протоколно определение на първата инстанция като неправилни следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на Районен съд – Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2512/28.12.2018г. по ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Бургаски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2512/28.12.2018г. по ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него протоколно определение от 24.10.2018г. по гр.д. № 712/2017г. на Районен съд – Айтос, с които е спряно производството по гр.д. № 712/2017г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на ДП№237-ЗМ-121/2018г. на РУ Полиция А..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: