О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София , 30.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3373/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Д., чрез пълномощника и адвокат Л. С. срещу въззивно решение №73/04.03.2014г. по гр.д. № 17/2014г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен, предявеният от нея срещу Н. А. К. иск за делба на пристройка на две нива, от които първото ниво с площ 45 кв.м., а второ ниво – кафе-аперитив с площ 90 кв.м., изградени в УПИ ІІ-291, кв.34 по ПУП на [населено място]. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поставят се следните въпроси : Може ли да бъде придобита по давност част от сграда, за която няма удостоверяване от компетенен орган по чл.202 ЗУТ, че представлява самостоятелен обект в сграда или самостоятелна сграда. По какъв начин сънаследникът, който упражнява фактическа власт върху наследствен имот следва да покаже, че владее за себе си наследствения имот и отрича владението на сънаследника си. В останалата част от изложението се сочат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при кредитиране на гласните доказателства, излизане извън рамките на първоначалния спор и необсъждане на всички доказателства, установяващи относими към спора факти и обстоятелства. Приложени са решения на ВКС.
Ответникът по касация Н. А. К. оспорва касационната жалба в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от №147/2013г. по гр.д.№396/2012г. на Златоградския районен съд в частта, с която е допусната делба между И. А. Д. и Н. А. К. по отношение на един от имотите – пристройка на две нива, от които първото ниво с площ 45 кв.м., а второ ниво – кафе-аперитив с площ 90 кв.м., изградени в УПИ ІІ-291, кв.34 по ПУП на [населено място] като е постановено друго, с което искът за делба на същия имот е отхвърлен. В останалата част, с която е допусната делба на други имоти между същите съделители при равни квоти, първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че съделителите са деца и законни наследници на А. К., поч.2003г. Последният е бил собственик на УПИ №291, кв.34 по ПУП на [населено място] и построената в него жилищна сграда. По отношение на процесната пристройка на две нива в същия имот, въззивният съд е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства и приел, че тя е строена приживе на наследодателя,на който е издадено разрешението за строеж, но е градена „за сина му”- ответника К., предоставена му е да я владее за себе си. Последният се е установил в имота, владял го е със съгласието на баща си. Заплащал е данъците за него, на негово име са извадени разрешенията за ползването му като кафе-аперитив. Не е установено за период от повече от 30 години ищцата да е имала претенции към имота. Владението е започнало със знанието и съгласието на собственика и е продължило явно и необезспокоявано повече от 10 години. Искът за делба е изцяло неоснователен по отношение на тези постройки, тъй като липсва съсобственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси относно статута на процесната сграда не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението, тъй като не е включен по надлежния процесуален ред в предмета на спора пред въззивния съд. Съдът не се е произнасял в своите мотиви и не е изследвал въпроса дали е налице удостоверяване по §16,ал.1 ПР ЗУТ. Втората група въпроси, касаещи придобивната давност също са ирелевантни. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че е налице завладяване частите на ищцата от процесния имот. Неговите решаващи изводи са, че още приживе на наследодателя, последният като собственик е предоставил имота на сина си и той го е владял явно и непрекъснато с неговото знание и съгласие. Ето защо и приложените решения на ВКС са неотносими и не могат да обосноват прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по тези въпроси. Оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при кредитиране на гласните доказателства и неправилна преценка на доказателствата, касае обосноваността на съдебния акт, поради което не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Освен това въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите.Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Той се е произнесъл по иска и възраженията, както са заявени, в т.ч. и за придобивната давност.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното от ответника по касация искане, на последния не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни на са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №73/04.03.2014г. по гр.д. № 17/2014г. на Смолянския окръжен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: