3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С., 04.04.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 969/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. П. Н. чрез пълномощник-адвокат Б. К. от АК[населено място], срещу въззивното решение № 96 от 15.04.2010 г. по в. гр. д. № 48/2010 г. на Смолянския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касация В. И. И. и Е. И. Я. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 402 от 10.12.2009 г. по гр. д. № 542/2009 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен иск за делба на УПИ I-317 от кв. 103 по плана на[населено място].
Въззивният съд приел, че урегулираният поземлен имот не подлежи на делба, тъй като представлява обща част, в която са изградени сгради – индивидуална собственост на съсобствениците на имота и което положение е аналогично на общата част при етажната собственост. Предвид обстоятелството, че съсобствеността върху общите части е принудителна, то делбата им се явява недопустима по аргумент от чл. 38, ал. 3 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустима ли е съдебна делба на урегулиран поземлен имот /парцел/, в който има изградени жилищни сгради, индивидуална собственост на един от съделителите, когато парцелът е станал обща част на намиращите се в него жилищни сгради.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
По делото е установено от нотариални актове по н. д. № 72/1975 г. и н. д. № 74/1975 г., че първоначално парцелът е бил съсобствен при квоти по 1/2 ид. ч. между П. П. К. и И. В. И., първият от които е бил изключителен собственик на частта със западно изложение с площ 72 кв. м. от жилищната сграда – близнак, цялата от 144 кв. м., а вторият е притежавал частта от сградата с източно изложение. При предявяване на иска за делба ищцата, сега касатор, се е легитимирала за собственица по дарение с н. а. № 187/2002 г. на 1/2 ид. ч. от дворното място, ведно с първия жилищен етаж и изба, находящи се в сградата-западен близнак, чийто втори етаж принадлежи на П. К.. Собственици на останалата 1/2 ид. ч. от мястото и на източното жилище от сградата-близнак са наследниците на И. В. И..
С оглед на тези данни следва да се приеме, че решението на въззивния съд за недопустимост на делбата на съсобствения на съделителите парцел, не противоречи на разрешенията, дадени[населено място] № 4 от 30.10.1964 г. на Пленума на Върховния съд, т. 3 /диспозитив/, че не може да се иска делба на дворни места, в които е изградена етажна собственост, а впоследствие – и[населено място] № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на Върховния съд. Така, според т. 1, б. “д” на Постановление № 2/82 г. недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Съображенията /а те се съдържат в т. 1, б. “г” на тълкувателния акт/ са, че в тези случаи парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразривно свързана с отделните сгради, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС делбата на общи части е недопустима.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК би било налице, ако разрешението в обжалваното решение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд /съответно на Върховния съд/, постановено по реда на отменения ГПК.
Съдебните актове, на които жалбоподателката се позовава, разглеждат хипотези, различни от тази, пред която страните са изправени. Така, р. № 9 от 23.01.1987 г. по гр. д. № 588/1986 г. и р. № 944 от 15.12.1986 г. по гр. д. № 541/1986 г., двете на ВС, I-во г. о., са постановени във втората фаза на делбата, за разлика от разглеждания случай на производство по допускане на делбата. Според първото в имота са построени сгради, като едната е индивидуална собственост на един от съделителите. Прието е, че дворното място е обща част, при което положение не съществува пречка в дял на съделителя, който притежава собствена сграда, да се постави и идеална част от мястото, съответстваща на стойността на сградата. Видно от второто решение, предмет на делба е етажна собственост, в която частите на съсобствениците върху терена – допуснат до делба, макар и станал обща част, се определят съобразно стойността на притежавания жилищен имот. Третото представено от жалбоподателката решение № 1106 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 4750/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., е поставено по иск по чл. 108 ЗС. С него е прието, че земята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена и без земята, а само с право на строеж. Когато обаче заедно с обособен обект от сграда се прехвърля и идеална част от правото на собственост върху земята, тя придобива характеристиката на обща част.
Но дори да е налице противоречие на обжалваното решение с представените решения на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд, то не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, предвид уеднаквяването със задължителен за съдилищата тълкувателен акт на съдебната практика по определящия изхода на спора въпрос, с която е съобразено обжалваното решение.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 650 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 96 от 15.04.2010 г. по в. гр. д. № 48/2010 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. П. Н. да заплати на В. И. И. и Е. И. Я. 650 /шестстотин и петдесет лв./ лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: