4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 05.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5767 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Е. Китова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Ю. Д., против въззивното решение № 276 от 24 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 443 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2013 г., с което са отменени решение № 607 от 19 ноември 2011 г. и допълнително решение № 363 от 23 май 2013 г., постановени по гр.д. № 1300 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2012 г., и са отхвърлени предявените от Китова против [община] искове за отмяна на уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „старши специалист „общински жилища” и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за шестмесечен период след уволнението.
В касационната жалба се поддържат всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отменяне на въззивното решение. Заявено е, че спорът е решен в противоречие със съдебната практика по подбора по чл. 329, ал. 1 КТ – ищцата не е заемала единствена щатна бройка и е трябвало да се извърши подбор между три лица, измежду които касаторката е с най-дълъг трудов стаж все в общината, а дописаните в длъжностна характеристика на друго лице трудови задължения, са изпълнявани от касаторката. Не е ясно как работодателят е установил коя от трите служителки е работела по-добре, за да реши кои от тях да остави на работа, без да е осъществил подбор. К. сочи, че съдът не е взел предвид задължителните указания за извършване на подбора в ТР № 3/2011 г. Трудовите функции на ищцата са запазени и се изпълняват от нейна колежка. Използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение е приложимо в случай, че се преустановяват съответните трудови функции, да е извършено от органа, който има право да извършва промени в щата и съкращението да е реално. Според експертно заключение, няма реално съкращаване в щата, тъй като няма ново щатно разписание, от което да е видно кои длъжности се съкращават и кои остават на работа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се поддържа, че следва да се даде отговор на въпросите: относно подбора по чл. 329 КТ – неправилно съдът приел, че по делото е установено, че уволнението на ищцата е извършено след валидно взето решение на компетентен орган за заличаване на единствена щатна бройка от длъжността, поради което за работодателят не е възникнало и задължение за извършване на подбор по чл. 329 КТ; неправилно въззивният съд е посочил, че не е било необходимо да се извършва подбор, тъй като длъжността е единствена, в дирекцията на ищцата са работили три служителки, които са се занимавали с общинска собственост, и основните трудови задължения на ищцата са свързани с общинските жилища, които са общинска собственост; как работодателят е установил коя от трите служителки работи по-добре, за да реши кои две от тях да останат на работа, без да направи подбор помежду им. Поддържат се всички основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и се сочат решения на ВКС по отменения ГПК и решение на въззивен съд.
Ответникът [община] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема, че след преструктуриране на администрацията в общината след решение на общинския съвет е премахната длъжността на ищцата, а в нова дирекция е вложена длъжност старши експерт „общинска собственост и общински жилища”, с изискване за заемането й притежаване на висше образование и по служебно правоотношение. При съпоставката на старо и ново длъжностно разписание е прието, че длъжността на ищцата не съществува в новото разписание, като изменение е претърпяла и не съществува и цялата дирекция. Новосъздадената длъжност старши експерт „общинска собственост и общински жилища” съдържа в себе си функциите на премахнатата длъжност в областта на жилищната политика, но в нея са добавени и нови функции. Приема се за превратно тълкуването на доказателствата от районния съд по съпоставката на функциите на двете длъжности. Сочи се изрично, че е налице реално съкращаване в щата и в случаите, когато се запазват всички или част от задълженията на трансформирана длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заменяне, поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност. Като цяло при всички форми на трансформиране на длъжности се наблюдава преустановяване съществуването на длъжност с досегашното й съдържание и създаване на нова длъжност с различен предмет на трудова дейност и с нова трудова функция. В заключение съдът приема, че длъжността на ищцата е била единствена, било е взето валидно решение от компетентния орган за заличаването на длъжността, поради което за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329 КТ.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторката не е поставила правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Твърди се нарушение на правилото на чл. 329, ал. 1 КТ, като касаторката поддържа неправилност на изводите на съда за това, че заеманата от ищцата бройка била единствена, и оттам до липсата на задължение на работодателя да осъществи подбор. Извън очевидната липса на правен въпрос, заявен съобразно задължителните критерии, дадени от ВКС в ТР № 1/2009 г., т. 1, ОСГТК, не е било спорно в съдебната практика какво е приложението на правилото на чл. 329, ал. 1 КТ в случаите, когато предмет на съкращаване в щата е единствена щатна бройка. Обстоятелството, че в дирекцията преди осъщественото преструктуриране са работели три служителки, занимаващи се с общинската собственост, не води до извода, че те са заемали една и съща длъжност, нито пък че новата предвидена длъжност покрива в съществените си задължения старата такава, за да се приеме на първо място, че работодателят не е извършил съкращаване в щата, а трансформиране на длъжности, а след това и че е било задължително извършването на подбор с оглед заемане на трансформираната длъжност след преценка по критериите по чл. 329 КТ. Накрая, хипотетичен отговор на въпроса как работодателят е установил коя от служителките работи по-добре, би бил необходим само в случай, че е установено съкращаване в щата на една или повече от няколко еднакви длъжности, поради което отговор на подобен въпрос не се дължи. Липсата на конкретен обуславящ правен въпрос прави невъзможна преценката на представената съдебна практика по допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правен въпрос по изложените от съда съображения за основанията за трансформиране на длъжности, както и какво е значението на изменените изисквания за заемане на длъжност в контекста на твърдението на работодателя за създаването на нова такава, но обхващаща и трудови задължения, изпълнявани от ищцата преди съкращаването в щата, не се поставя, поради което съдът не може да допусне касационното обжалване, макар тези разрешения да са обусловили изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 276 от 24 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 443 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: