3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1222/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№67009/21.6.2012 г., подадена от ищцата Г. М. Р. от [населено място], приподписана от адв. П. Н., против въззивно решение от 22.5.2012 г. по гр.д.№6990/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение от 15.11.2010 г. по гр.д.№13520/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 29 състав, с което п. на Р. Б. е осъдена да заплати на Г. М. Р. от [населено място], сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди , на основание чл.2, ал.1, т.2, предл. 1-во, във връзка с чл.4 ЗОДОВ, за периода от 27.3.2003 г. до 29.12.2009 г., вследствие повдигнато обвинение по чл.201 НК, за което ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда по ВНОХД №1470/2009 г. на СГС, VІІІ въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.3.2010 г. до окончателното изплащане на посочената сума, като и в останалата част до пълния предявен размер – 20000 лева, искът е отхвърлен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационната жалбоподателка твърди, че СГС се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като противоречиво на настоящото решение е посочено решение №281/04.10.2010 г. по гр.д.№1684/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в съответните обжалвани части.
Ответникът по касация – П. на Р. Б., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Дори и да се приеме, че е налице въпрос, свързан с изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 ЗЗД, то обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства, и е съобразено със законовите разпоредби.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.5.2012 г. по гр.д.№6990/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Б въззивен състав, по касационна жалба, вх.№67009/21.6.2012 г., подадена от ищцата Г. М. Р. от [населено място], приподписана от адв. П. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: