О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 23.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.04. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1101 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.538, ал.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Б”/БКИ/ЕА. ,гр. Варна, чрез адвокат К, с вх. №39258/23.11.2009 год. на Варненския окръжен съд срещу Решение №440 от 12.11.2009 год. по в.т.д. №1358/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е потвърдено решение №3082/22.10.2009 год. по гр.д. №6214/2009 год. на Варненския районен съд, ХХХІ състав, с което е отхвърлена молбата на касатора на основание чл.97, ал.2 ЗЗД за даване разрешение за продажба на корабите „С” и „К”, базирани на кейова стена в район І на дружеството на основание сключен на 01.09.2005 год. между него, в качеството на наемодател, и „Н”А. , гр. Д., в качеството на наемател, договор за наем. По силата на този договор касаторът „БКИ” А. гр. В. е предоставил на НИП ИМПЕКС”А. срещу заплащане на наем да ползва 36 л.м. кейова стена за базиране на тези кораби, както и други услуги-доставка на сладка вода, ел.енергия и ползване на брегови кран. Наемателят е разположил корабите, като впоследствие се е дезинтересирал от тях и е престанал да плаща уговореното възнаграждение. Касаторът е помолил да му бъде разрешено да ги продаде и получената сума да внесе в банката на името на наемателя. Районният съд е отхвърлил молбата, като е приел, че между страните е сключен договор за наем, при който не може да намери приложение разпоредбата на чл.97, ал.2 ЗЗД. С обжалваното решение №440 от 12.11.2009 год. по в.т.д. №1358/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО е прието, че след прекратяване на договора за наем на кейова стена, за наемателя „Н”А. , гр. Д. е възникнало задължение да я освободи/да предаде вещта/, поради което касаторът-наемодател не е носител на активна материалноправна легитимация да иска постановяване на охранителния акт по чл.97, ал.2 ЗЗД.
Касаторът „БКИ” ЕА. , гр. В. твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подържа, че приетата липса на положителна процесуална предпоставка води до недопустимост на молбата, а не до нейната неоснователност. Навежда довода, че сключеният между страните договор, макар и определен като наемен, инкорпорира в себе си и договор за влог, поради което разпоредбата на чл.97, ал.2 ЗЗД ще следва да намери приложение по аналогия на чл.255, ал.2 ЗЗД. Сочи, че независимо, че е прекратил договора за наем на кейова стена, той не може да я ползва докато наемателят не вдигне корабите си, поради което следва да бъде овластен по реда на чл.97, ал.2 ЗЗД да продаде корабите. Твърди, че разрешаването на казуса е от значение за точното прилагане на закона. Подържа, че въпросът за допустимостта на молбата му с правно основание чл.97, ал.2 ЗЗД е разрешаван противоречиво от Варненския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, като акт, постановяващ край на охранителното производство, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Сочените от жалбоподателя основания за неправилност на обжалваното решение, съдържащите се в чл.281, т.3 ГПК, не представляват основания за селектиране на касационната жалба, защото те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.
Касаторът въобще не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Преповтаряните доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приета липса на активна процесуална легитимация на касатора, както и необсъждане на доводите му за сключен договор за наем, който инкорпорира договор за влог, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Доколкото доводът за неправилно определената активна легитимация на жалбоподателя е относим към допустимостта на обжалваното решение, ВКС в настоящия състав намира, че касаторът смества активната материалноправна легитимация на страната с активната й процесуална легитимация. Активната процесуална легитимация е процесуална предпоставка за допустимостта на иска, в случая на искането за издаване на охранителния акт, а материалноправната- за принадлежността на материалното право, поради което е относима към основателността на предявения иск, р.п. към искането с правно основание чл.97, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че с оглед правопораждащия факт на сключения наемен договор, касаторът не е носител на активна материалноправна легитимация да го предяви, поради което е отхвърлил искането като неоснователно, а не като недопустимо.
Поставеният материалноправен въпрос дали касаторът „БКИ”ЕА. и молител в охранителното производство по чл.97, ал.2 ГПК, има качество на длъжник, който да може да иска да му бъде разрешена продажбата на базираните на кейовата стена кораби, е въпрос на установяване на конкретната фактическа обстановка и тълкуване на сключения между страните наемен договор с оглед установяване на произтичащите от него техни насрещни права и задължения. И двете дейности на съда не представляват разрешаване на основополагащ правен въпрос, който да е обусловил правните изводи на съда, а са свързани с твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт, която не представлява основание за достъп до касация.
Липсата на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже допускане на касационно обжалване. А и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е формулирано чрез двете предпоставки за значимостта на правния въпрос- за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №440 от 12.11.2009 год. по в.т.д. №1358/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: