ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
София. 22.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 411 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ко ООД-София против решение № 730/21.01.2009 г. по гр.д. № 1107/2008 г. на Пловдивски АС, в частта с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от касатора срещу Н. ООД-Ст. Загора искове за главница и неустойка по 3 бр. ф-ри по договор от 24.1.2005 г. за покупко-продажба на опаковъчен картон.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос: има ли значение естеството на лихвата-обезщетителна или възнаградителна, за приложение на поредността на погасяване на вземанията в разпоредбата на чл.76,ал.2 ЗЗД, е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Приложени са решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, като прилага решения на ВКС, както и че жалбата е неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е прието следното: Договореното, че всяко закъснение в плащането се санкционира с наказателна лихва 0.3% за всеки просрочен ден, е неустойка на основание чл.92 ЗЗД, без неустойката да променя своя характер в лихва, независимо от определянето й в лихвен процент. Дори и да се приеме, че страните не са договорили неустойка по чл.92 ЗЗД, а обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД, то чл.76,ал.2 ЗЗД няма приложение, тъй като и обезщетението по чл.86,ал.1 ЗЗД не е лихва. Когато в един договор е договорена лихва, тя се дължи и при точно изпълнение на задължението за плащане на главния дълг, докато обезщетението по чл.86,ал.1 ЗЗД се дължи само при забавено изпълнение. Цитирано е Р № 384/27.07.2004 г. по гр.д. № 1575/2003 г. на ВКС-ТК-ІІ т.о.
Цитираната от касатора практика, за която се твърди, че обуславя противоречиво решаване на така поставения съществен материалноправен въпрос, не дава отговор на този въпрос. С нея е прието, че правилото на чл.76,ал.2 ЗЗД е диспозитивно и не предвижда забрана страните да уговорят и друга поредност.
Постоянна е практиката на ВКС, че когато се дължи неустойка за забава на парично задължение, характерът й не се променя-неустойката не става лихва, макар размерът й да се определя в лихвен процент. Вземането по чл.86,ал.1 ЗЗД не е лихва по смисъла на чл.76,ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и Р № 266/12.06.2006 г. по т.д. № 832/2005 г. на ВКС-ІІ т.о., че чл.76,ал.2 ЗЗД касае не обезщетението по чл.86,ал.1 ЗЗД, а възнаградителните лихви.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 730/21.01.2009 г. по гр.д. № 1107/2008 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: