О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
[населено място], 10.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2944/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] , чрез управителя Т. К. Д. и юрисконсулт Д. А. К. срещу определение №315 от 17.05.2013г., постановено по ч.т.дело №280/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението №1541 от 11.04.2013г., постановено по т.д. № 662/2013г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят иска отмяна на определението, по изложени в частната жалба съображения. В частната касационна жалба е инкорпорирано изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], представлявано от Г. М. Г. счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, като се позовава на съдебна практика на ВКС, ГК по чл.290 ГПК, на която не противоречат изводите на апелативния съд. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С предявените установителни искове [фирма] иска прогласяване на нищожността на спогодба от 7.11.2012г., с нотариална заверка на подписите, поради липса на съгласие при сключването й, поради липса на основание и като съдържаща предварително съгласие за удовлетворяване на кредитора, различен от този предвиден в закона – чл.26, ал.1, пр.първо ЗЗД във връзка с чл.152 ЗЗД. С определение от 11.04.2013г., постановено по т.дело № 662/2013г. Варненският окръжен съд е прекратил производството по предявените искове по две съображения. Съдът е приложил разпоредбата на чл.126 ГПК по отношение на исковете за прогласяване на нищожността на спогодбата от 7.11.2012г. поради липса на съгласие – изявена воля от представляващ дружеството, не според изискването на дружествения договор, и договаряне в нарушение на чл.152 ЗЗД, поради съвпадане по страни, основание и петитум на искове, предявени по предходно образувано дело №44/2013г. по описа на Варненския окръжен съд. На второ място съдът е приел, че защитата на дружеството, срещу което има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист може да бъде осъществена чрез възражение по чл.414 ГПК, в което да направи всичките си възражения правоизключващи,, правопогасяващи и правоотлагащи, възникнали до изтичане на срока за възражения, или чрез оспорване на вземането по исков ред. В случая дружеството – ищец е предприело защита с предявените искове по т.д.№44/2013г., в предмета на което попада и оспорване на вземането поради липса на предмет – несъществуване на наемно правоотношение.
Варненският апелативен съд е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове. По отношение на първите два иска – прогласяване на нищожността на спогодбата поради порок на волята на представляващия дружеството и нарушение на императивната забрана по чл.152 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК – прекратяване на по – късно заведеното дело, предмет на което са искове по висящо друго дело между същите страни, на същото основание и искане. Съдът е съобразил известен му факт, че подаденото възражение от дружеството ищец по чл.423 ГПК е върнато и е прекратено производството по делото с влязло в сила определение / определение №235/30.04.2013г. на ВКС, ТК по ч.т.д. № 2002/2013г./. Направен е извод, че извън предвидените от закона способи за защита на длъжник по издадена заповед за изпълнение – чрез възражение по чл.414 ГПК и исковата защита по чл.424 и чл. 439 ГПК, дружеството не разполага с друга възможност за защита. Доколкото ищецът се позовава на факти, които са му били известни, същият е могъл да ги посочи в срока за възражение, респ. тези факти не са от тези предвидени в чл.424 и чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, поради което исковете са недопустими.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са установени изисквания, регламентирани в чл.280, ал.1 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение / определение/ и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. При така изложените мотиви на Варненският апелативен съд, частният касатор не формулира въпрос по решаващия от съда извод за недопустимост на първите два иска, поради наличието на висящо дело между същите страни, представляващо абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за образуване на второ дело между същите страни, на същото основание и за същото искане / чл.126, ал.1 ГПК/. В изложението в частната касационната жалба не е формулиран въпрос относно изводите на съда за недопустимост на третия от установителните искове. Доколкото касаторът се позовава на вписване в търговския регистър на заличаването на К. като управителя на търговското дружество на 9.05.2013г. / след предявяване на исковете/ то не се явява обуславящо изводите на съда за недопустимост на иска, поради което не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато. Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изводите на въззивният съд за защита на длъжника по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, включително и с исковата защита по чл.424 и чл.439 ГПК не са в противоречие с определение № 956/22.12.2010г. по ч.т.д. № 886/2010г. на ВКС, ТК първо отделение, доколкото ищецът – частен касатор се е позовал на факти, които са съществували към датата на постановяване на заповедта за незабавно изпълнение.
Останалите наведени от частният касатор доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 274, ал.3 ГПК в случай, че определението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №315 от 17.05.2013г., постановено по ч.т.дело №280/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: