О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 11.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 67/2020 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на К. Ч. и С. А. М., чрез пълномощниците им адвокатите Кр. Р. и Д. Ф., със съдебен адрес за призоваване в [населено място], [улица], против въззивното определение № 912 от 11.11.2019 год. по в. ч. гр. д. № 677/2019 год. на Окръжен съд – Хасково. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 8.08.2019 год. по гр. д. № 606/2019 год. на Районен съд – Хасково, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателите поддържат становище за неправилност на обжалваното определение по съображенията в жалбата им за наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искат отмяната му и връщане на делото на районния съд с указания за продължаване на процесуалните действия по него.
Ответницата по частната жалба – Р. А. С., чрез пълномощника й адв. М. Г., с посочен съдебен адрес в [населено място], оспорва същата като неоснователна, като излага съображения и относно липсата на основания за допускане на касационното й обжалване.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд приел, че не е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск срещу ответницата към настоящия момент с оглед липсата у нея на отричаните от ищците права с оглед разпореждането на последната с тях, т. е. спорът на ищците е с приобретателя на същите, а не с ответницата. И да отрекат нейните права, ищците не биха могли да ги придобият поради принадлежността им у третото лице по договора от 2016 год. Поради липсата на твърдения за обстоятелства, които да сочат на правен интерес у ищците, като абсолютна процесуална предпоставка, въззивният съд приел искът за недопустим.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Считат, че по поставения правен въпрос относно правния интерес за предявяване на отрицателен установителен иск произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение № 121 от 1.04.15 год. по гр. д. № 1723/2013 год. на ІІ г. о. на ВКС и с ТР № 8/27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС. В тях е прието, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правния спор сам определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси. При отрицателния установителен иск /ОУИ/ за собственост или друго вещно право, такава защита би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право, след като ищецът твърди, че оспорваното право никога не е възниквало. Ако с решението се установи несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Противоречието на обжалваното определение с материалния закон и с цитираното тълкувателно решение № 8/2012 год., в което е прието наличието на правен интерес от ОУИ и при възможност за предявяване на осъдителен иск за същото право, обосновават и поддържаното в изложението основание за очевидна неправилност на същото.
Релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице, поради следните съображения: Действително поставеният в изложението правен въпрос относно правния интерес за предявяването на настоящия ОУИ е обусловил решаващата воля на съда във въззивното определение, но произнасянето по него не противоречи на разясненията в т. 1 на ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС, съгласно които правен интерес от предявяване на ОУИ за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
За да приеме, че липсва правен интерес в настоящия случай, въззивният съд е изложил съображения по релевираните от ищците твърдения относно притежаваните от тях права по наследство и неоснователното снабдяване на ответницата с нотариален акт за собственост и разпореждането с тези права в полза на трето лице. Твърдените факти сочат за липса на неоснователно претендирано от ответницата право към момента на предявяването на иска, т. е. на оспорването от нейна страна на претендираното от ищците право, което се основава на твърденията им за наличие на разпоредителна сделка от страна на ответницата. Т. е. предпоставките за наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск против ответницата, съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение, не са налице – оспорването на претендираните от ищците права не е от страна на разпоредилата се с тях ответница, нито е налице възможността ищците да ги придобият, ако отрекат нейните права. Самите те се позовават на последващо предявяване на иск срещу правоприемника на ответницата, „за да постигнат цялостна защита на правото си на собственост”, което е част от претендираните в настоящето производство 9/10 ид. ч. от имотите. Последното е в потвърждение на правния извод на въззивния съд за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск срещу ответницата Р. С. поради липсата на правен интерес, което не отрича принципа на диспозитивното начало в процеса. Както е прието в константната съдебна практика на ВКС преценката за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост се извършва винаги конкретно с оглед естеството на извънсъдебното оспорване на правата на предявилото иска лице. С тази практика съдът се е съобразил, преценявайки твърденията в исковата молба, за да обоснове извода за липсата на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу разпоредилия се наследник за 9/10 ид. ч. от описаните наследствени имоти.
С оглед изхода на настоящето производство жалбоподателите следва да заплатят на ответницата направените разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените списък и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 912 от 11.11.2019 год. по в. ч. гр. д. № 677/2019 год. на Окръжен съд – Хасково.
Осъжда К. Ч. от Република Турция и С. А. М., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, офис 303, адв. Кр. Р. от АК- Х. да заплатят общо на Р. А. С. направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: