3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.01.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1046/2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ТД „И.”ЕООД, със седалище гр.Р., чрез процесуалния му представител адв. З. Р. от АК- Русе, срещу въззивно определение на Бургаския окръжен съд № 1436 от 17.09.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 1540/ 2010 год., с което е потвърдено определение на Бургаския районен съд № 4116 от 04.06.2010 год., по гр.д.№ 786/2010 год. за настъпило по силата на чл.420 ГПК спиране на производството по изп.д.№ 20102120400063 на Д. при БРС – Т., образувано във вр. с издадена срещу „С.” ООД, гр.Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 и изп.лист по ч.гр.д.№ 786/2010 год. на БРС.
В частната касационна жалба са въведени довод за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и се иска отмяната му.
В депозирано към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим за правилността на обжалвания съдебен акт въпрос на процесуалното право, свързан с надлежното призоваване на ТД- длъжник, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.
Същите нямат преграждащ развитието на производството по конкретното дело ефект, нито разрешават по същество правния спор относно съществуване на самото вземане, предмет на проведеното заповедно производство, т.е. на други производства, поради което не попадат в обхвата на съдебните актове, лимитивно посочени в чл. 274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК.
Свързани единствено със защитата на длъжника до предявяване на иска за установяване съществуване на вземането, тези определения имат само привременен характер и доколкото разпоредбата на чл.420 ГПК е аналогична с тази по чл.250 ГПК/ отм./и цели настъпване на същите правни последици, то възприетото с т.6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/17.07. 2001 год. разрешение не е загубило силата си.
От гореизложеното следва, че с постановяване на въззивното определение на Б., във вр. с предприетото от настоящия частен жалбоподател обжалване по реда на чл.420, ал.3 ГПК, инстанционният контрол е изчерпан и подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима.
Обстоятелството, че с настоящето определение само се констатира липсата на възникнало в полза на частния жалбоподател потестативно процесуално правомощие на частна жалба, а не се прегражда на самостоятелно основание по-нататъшното развитие на делото, обосновава правен извод, че този съдебен акт на касационната инстанция не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Водим от горното, ВКС, в настоящия състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната жалба на ТД „И.”ЕООД, със седалище гр.Р. против въззивно определение на Бургаския окръжен съд № 1436 от 17. 09. 2010 год., по ч.гр.д.№ 1540/ 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: