ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
София, 12.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2375 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати Ел.Л. и К.П. като процесуални представители на „Н.г. за д. е. и к. К. К. Ф.” /НГДЕК/ и по насрещната касационна жалба на адв.Ат.Г. като процесуален представител на С. Г. Ч. от срещу въззивното решение на СГС от 16.ІІ.2016г. по в.гр.д. № 19675/2014г.
Чрез процесуалния си представител адв.Г. С. Ч. е заела становище за недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК НГДЕК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба на НГДЕК е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 16.ІІ.2016г. СГС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СРС от 17.VІІ.2014г. по гр.д № 6885/2013г. в отхвърлителната му част за разликата над 14000лв. до 30000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил НГДЕК да заплати на С. Ч. още 16000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от 04.V.2011г. до окончателното им изплащане, както и 445.92лв. разноски по компенсация, потвърдил е решението в уважителните му части за сумата 14000лв. главница и 2597.40лв. мораторна лихва за периода 04.V.2011г. – 18.ІІ.2013г., потвърдил е и допълнителното решение от 12.ІХ.2014г., с което е присъдена лихва върху главницата, считано от 18.ІІ.2013г. до окончателното й изплащане, и с което е оставена без уважение молбата на НГДЕК по чл.248 ГПК за присъждане на разноски за експертизи и за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от претенцията.
За да постанови решението по съществото на спора, въззивният съд е приел за установена трудова злополука с ищцата на 04.V.2011г., станала в коридора на първия етаж на училището, в което тя преподава, до стаята на VІІІ клас поради силно отваряне на вратата на стаята, която я блъснала. Въз основа на медицински експертизи, в т.ч. тройна комплексна такава, е прието, че в резултат на злополуката ищцата получила травматично увреждане – счупване на лява бедрена кост в горния й край, причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник повече от 30 дни; проведено е комплексно лечение в болнични и домашни условия, с четири оперативни интервенции – по спешност кръвно наместване и метална фиксация, поради възникнало усложнение – остеомиелит – е изсечена фистулата, отстранен е фиксационният метал, поставени са антибиотични перли, по-късно отстранени оперативно; в резултат на възпалителния процес на костта възникнало усложнение – псевдоартроза /лъжлива става/, водеща до нестабилност на крайника, наложило нова оперативна намеса – кръвно наместване и метална фиксация с бедрен пирон и винтове, автостеопластика; след всяка операция ищцата била вертикализирана с помощни средства за 45 дни и за по 30 дни при следващите операции с общ активен лечебен период 1.5 години; усложненията са настъпили въпреки проведеното адекватно и необходимо лечение; нито едно от установените съпътстващи заболявания преди инцидента – Пес екскаватус двустранно, АХ, Постоперативен хипотиреоидизъм – не може да се приеме като причина за усложненията; продължителната щадяща поза е предпоставка за ускорено развитие на дегенеративни промени в гръбначния стълб с изразен торако-лумбален вертебрален синдром и болезнено ограничени движения в същия отдел на гръбнака; състоянието на желязодефицитна анемия в резултат на кръвозагубата при операциите е коригирана след адекватно лечение; посттравматичните усложнения се отразяват негативно върху хода на съпътстващите заболявания; към момента на прегледа от вещите лица за нуждите на тройната експертиза е установено скъсяване на крайника, причинено от възпалителния процес, последвал счупването, разрушаването на костите на дългата тръбеста кост и образуването на лъжлива става; няма данни крайникът да е бил скъсен преди злополуката – и двата крака са имали вроден проблем със сухожилията, като ходилата се променят, не са плоски и това води до промяна в походката и тя не може да бъде стабилна, но не защото са по-къси, само се е създавало такова впечатление; по-финото прецизиране на дозата Е. не би допринесло сериозно върху възстановителния процес; вроденият проблем на двата крака /пес екскаватус – деформация на ходилната арка, характеризираща се с вертикализация на ходилните кости/, води до нарушения с нестабилност в походката и би могло да се отрази на двигателната рехабилитация във възстановителния период, като го удължи. Направен е извод въз основа на комплексната тройна СМЕ, изготвена по представените по делото епикризи, протокол на медицинска комисия, ЕР на ТЕЛК, показания на свидетеля на ищцата и извършен от вещите лица личен преглед, че не е доказано от ответника възражението му, че съпътстващите заболявания от преди злополуката са се отразили върху продължителността на възстановителния период. Преди злополуката ищцата не е имала скъсяване на крайника, нито диабет, желязодефицитната анемия е следствие на травмата, за АХ е провеждала системно лечение, поддържано във физиологични граници, а непрецизирането на дозата Е. не би дало отражение в тази насока. Съдът не е обсъдил възражението на ответника за наличие на съпричиняване поради преминаването на ищцата в близост до вратата, тъй като то не е направено с отговора на исковата молба и е преклудирано.
При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид интензитета на претърпените болки, проведените няколко оперативни интервенции, принудителното обездвижване и щадящ режим, настъпилите усложнения, довели до удължаване на възстановителния период, търпените неудобства при ежедневното битово обслужване, ограничаването на социалните контакти, отразило се и върху психиката на ищцата, обективирано чрез изпадането й в депресивни състояния.
За да постанови решението в потвърдителната му част относно разноските въззивният съд е приел, че до приключването на устните състезания по делото НГДЕК не е представила доказателства за извършено плащане на уговореното възнаграждение на процесуалния си представител и че не следва да се съобразява представеното в тази връзка с молбата по чл.248 ГПК извлечение от банкова сметка. Като неоснователно е оценено и искането на ответника за присъждане на разноски за вещи лица, тъй като съгласно чл.259 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите – те не плащат такси и разноски по производството.
ВКС на РБ намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по поставените в изложението към касационната жалба на НГДЕК въпроси относно съществото на спора.
По първия въпрос – следва ли да се намали размерът на обезщетението при отчитане на конкретната фактология, свързана с наличието на сериозни общи заболявания, обективно усложнили крайния вредоносен резултат – въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС – ППВС № 4/1968г. и решение по гр.д. № 619/2012г. ІІІ ГО. Съдът е отчел и се е основал на конкретно установената с представените по делото доказателства фактология в случая и е приел, че общите заболявания на ищцата не са причина за настъпилите след злополуката усложнения.
Не обосновава допускането на касационно обжалване вторият поставен в изложението въпрос – следва ли да се изложат нарочни мотиви, разграничаващи възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, обусловен и от специфичните здравословни проблеми на ищцата, предпоставили по-тежките увреждания следствие на злополуката, за разлика от възражение за „груба небрежност”, каквото ответникът не е навеждал. Съдът е мотивирал извода си, че нито един от здравословните проблеми на ищцата от преди злополуката не е причинил уврежданията и усложненията. С това е съобразил възражението на ответника в тази насока, като не го е разграничавал с възражение за „груба небрежност”, изразяващо се в съпричиняване от ищцата поради преминаването й в близост до вратата на класната стая, приемайки, че такова не е било заявено своевременно. Следва да се отбележи, че поставеният въпрос за липса на разграничаване не е от значение за спора по делото с оглед съдържащото се в него условие, че такова възражение за „груба небрежност” касаторът не е навеждал в процеса. Същото се отнася и до третия въпрос – липса на мотиви, обосноваващи отражението на общите заболявания на ищцата от преди злополуката, и защо съдът не възприема възражението на ответника, че усложнените последици от злополуката са предпоставени от анатомичните вродени особености на долните крайници и съпътстващото общо заболяване на щитовидната жлеза от преди злополуката. Съдът е посочил, че анализът на събраните доказателства не установява отразяване на съпътстващите заболявания от преди злополуката върху продължителността на възстановителния период. За пълнота следва да се отбележи в тази връзка и не установено по категоричен начин заболяването „Пес екскаватус” реално да се е отразило на възстановителния период чрез удължаването му /според тройната експертиза то би могло да се отрази, но при какви предпоставки и в каква степен данни по делото не са събрани, тежестта за което е била на касатора/, при което евентуално произнасяне по поставения въпрос от касационния съд не би било от значение за спора по делото.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и четвъртият релевиран от касатора въпрос – представлява ли нарушение на съдопроизводството дейността на въззивния съд /имащо отношение към определянето на размера на обезщетението/, който прави изводите си без съпоставка и съвместно отчитане на изводите на СМЕ и останалите събрани доказателства – показания на свидетеля на ищцата и епикризи. Изводите си въззивният съд е съобразил и с показанията на св.Ч. /син на ищцата/ с оглед оплакването във въззивната жалба на ответника, че не е взето предвид установеното от свидетеля, че майка му имала двигателни затруднения – по-къс ляв крак с около 2-3 см. Съдът е приел в тази връзка, че преди злополуката не е имало скъсяване на крайника /следва да се отбележи и че свидетелят не сочи в показанията си двигателните затруднения на майка му да са поради такова скъсяване/ и че причина за скъсяването е настъпилият възпалителен процес, последвал счупването, разрушаването на костите на дългата тръбеста кост. Освен това, пред въззивния съд касаторът не е релевирал оплакване за съществуващо противоречие между представените по делото епикризи и показанията на посочения свидетел и неоспореното заключение на тройната комплексна съдебно-медицинска експертиза, а се е позовал на последната в жалбата си. С оглед на това и на ограничението в правомощията му, предвидено в чл.269 ГПК, съдът е можел и се е произнесъл само по оплакванията в жалбата на ответника и не е бил длъжен да прави преценки в сочената във въпроса насока.
Няма никакво отношение към формиран от въззивния съд решаващ извод по спора въпросът „следва ли касационната инстанция да върне за ново разглеждане делото със задължителни указания за събиране на допълнителни доказателства, ако констатира погрешно възприети факти и изводи на въззивния съд при анализ на събраните доказателства, което се е отразило на крайния резултат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди”, с оглед на което не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване по него. Освен това следва да се посочи, че преценката по чл.293 ГПК касационният съд извършва при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по допускането му.
По касационната жалба на НГДЕК срещу въззивното решение в частта за присъдените на Ч. разноски и в частта, с която е потвърдено допълнителното решение от 12.ІХ.2014г. относно разноските /имащо в тези части характер на определение/:
Със сочената практика /т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/ касаторът не обосновава твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за разноските /възнаграждение за адвокат/ по поставения в изложението въпрос – е ли условие за присъждането на разноски представянето на банковия документ за плащането на такива до приключването на устните състезания по делото и пречка ли е за това представянето на документа с молбата по чл.248 ГПК. С тълкувателното решение този въпрос не е разрешаван, защото той не е бил предмет на тълкувателното дело.
Поставеният от касатора въпрос – предвиденото с разпоредбата на чл.359 КТ безплатно производство по трудови дела за работниците и служителите обосновава ли възлагането на разноските за експертизи на ответника – е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. №2790/2013г. ІV ГО, според която работникът/служителят дължи на ответника разноски за производството по трудов спор съобразно отхвърлената част от претенцията му. Това обуславя основателност на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в потвърдителната му част за разноските /само за вещи лица/ и в частта за присъдените разноски и произнасяне в тази връзка по същество.
ВКС споделя даденото в решението по гр.д. № 2790/2013г. разрешение по поставения въпрос. Съгласно разпоредбата на чл.359 КТ работниците/служителите не дължат в производството по трудови спорове само държавни такси, както и разноски във връзка със събирането на посочени от тях доказателства, които се заплащат от бюджета на съда. Разпоредбата, обаче, няма отношение към дължимостта на направените от ответната страна разноски съобразно отхвърлената част от исковете срещу нея.
С оглед този отговор изводът на въззивния съд, че ищцата не дължи на ответника направените от него разноски за вещи лица съобразно отхвърлената част от претенциите за неимуществени вреди /само относно които са събирани доказателства чрез заключения на вещи лица/, е незаконосъобразен.
При определянето на отговорността на ответника за разноски настоящата инстанция взема предвид размера на предявените претенции за неимуществени вреди /общо 59276лв./, размера на отхвърлените претенции /общо 26649лв./ и размера на разноските за вещи лица /800лв./. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК на ответника се дължат 359.65лв. от заплатените от него 800лв. Ето защо с тази сума следва да бъдат намалени присъдените от въззивния съд на ищцата 445.92лв. разноски по компенсация, като въззивното решение в тази част /с характер на определение/ следва да бъде отменено за разликата над 86.27лв. /445.92 – 359.65 = 86.27/.
На основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на С. Г.Ч. срещу въззивното решение в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 30000лв. обезщетение до претендирания размер 50000лв. не следва да бъде разглеждана.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС ІІ-д ГО № 1361 от 16.ІІ.2016г. по гр.д № 19675/2014г. в осъдителните му части по исковете за обезщетение за неимуществени вреди и за мораторна лихва върху него, както и в частта /имаща характер на определение/, с която е потвърдено решението на СРС от 12.ІХ.2014г. по гр.д. № 6885/2013г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на Н. Г. ЗА Д. Е. И К. „К. К. Ф.” за допълване на първоинстанционното решение с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС ІІ-д ГО № 1361 от 16.ІІ.2016г. по гр.д № 19675/2014г. в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решението на СРС от 12.ІХ.2014г. по гр.д. № 6885/2013г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на Н. Г. ЗА Д. Е. И К. „К. К. Ф.” за допълване на първоинстанционното решение с присъждане на разноски за вещи лица.
ОТМЕНЯВА решението на СГС ІІ-д ГО № 1361 от 16.ІІ.2016г. по гр.д № 19675/2014г. в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решението на СРС от 12.ІХ.2014г. по гр.д. № 6885/2013г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на Н. Г. ЗА Д. Е. И К. „К. К. Ф.” за присъждане на разноски за вещо лице до размер 359.65лв., и в частта за присъдените в полза на С. Г. Ч. от разноски по компенсация за разликата над 86.27лв. до 445.92лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на С. Г. Ч. срещу решението на СГС ІІ-д ГО № 1361 от 16.ІІ.2016г. по гр.д № 19675/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: