2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
С., 13,01,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 908/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите-гр. С. против определение № 356 от 21.09.2010 г. по ч.гр.дело №477/2010 г. на В. апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е проследил раззвитието на спора като подробно е описал проведените процесуални действия по него. Посочил е, че обжалваното определение противоречи на „ разпоредбата на чл.280, ал.1 т.1 ГПК”, като е заявил, че се касае за приложение на чл.154ГПК във връзка с „ представените по делото и неоспорени доказателства”. Обсъдено е накратко и доказателственото значение на писмо на ТД на НАП-[населено място]. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези на текста. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Не е довод за наличие на предпоставките по посочената норма, развитото разбиране за неправилност на изводите на съда, тъй като то по своята същност съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към разглеждането на жалбата по същество, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът не е развил каквито и да било доводи свързани с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, в това число и по отношение на т.3 от цитирания текст, която е посочена като „правно основание”, въпреки указанията дадени както от ВКС, така и от въззивния съд и възможността за изпълнението им, поради което и не установява предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 356 от 21.09.2010 г. по ч.гр.дело №477/2010 г. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: