О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр. С., 13.01..2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч. гр. д. № 7392/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт И. П. срещу протоколно определение от 06.11.2014 г. по гр.д. № 2499/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е спряно производството по делото. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба Й. Г. Г., чрез пълномощника си адв. Н. Я. от АК – П. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като в същия съд се разглежда дело, което е преюдициално по отношение на настоящия казус. Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане за сумата от 1372, 51 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2009 г. – 30.04.2012 г., както и за сумата от 231, 08 лева – обезщетение за забава за периода 01.11.2009 г. – 08.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Във връзка с направено изявление от пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание на 06.11.2014 г., че е налице преюдициален спор между същите страни (относно извода ликвидна ли е и кога е станала изискуема претендираната сума, ако е изобщо е налице такава), въззивният съд е постановил спиране на производството по делото, тъй като е представено съдебно удостоверение, от което е видно, че по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано гр. дело № 2492/2013 г. по реда на глава тридесет и трета ГПК по колективен иск от Комисия за защита на потребителя срещу [фирма] за прогласяване нищожността на чл. 34, ал. 3 от Общите условия на [фирма], като към искането на ищеца по реда на чл. 383 ГПК се е присъединил Й. Г. Г.. По делото е постановено решение № 1534/23.07.2014 г. по гр.д. № 2492/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което: са прогласени за нищожни като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 18 З. клаузите: на чл. 20, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребители в [населено място], предвиждаща при установени при проверката грешки в измерването, по-големи от допустимите по стандарта, продавачът да преизчислява продаденото количество топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но за не повече от 45 дни; на чл.21, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребители в [населено място], предвиждаща при повреда на топломера, продавачът да определя количество топлинна енергия по реда на ал.1 за период не по-дълъг от 45 дни; на чл.34, ал.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребители в [населено място], предвиждаща подаването на възражения на купувача по ал.3 (за начислената сума за топлинната енергия) да не го освобождават от задължението за заплащане на сума за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по издадената фактура; осъдено е [фирма] , [населено място], да преустанови прилагането на нищожните и неравноправни клаузи на чл. 20, ал.4, чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребители в [населено място], както и е разпоредено на основание чл. 187, т. 2 З. да се отстранят тези от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребители в [населено място] в 1-месечен срок от влизане на решението в сила; дружеството е задължено на основание чл. 187, т. 1 З. да огласи за негова сметка диспозитива на съдебното решение чрез 5 броя съобщения, поместени в официалния сайт на дружеството, както и в един национален всекидневник – в. „Новинар”, в 1-месечен срок от влизане на решението в сила. Видно от приложеното по делото удостоверение постановеното решение е обжалвано пред Апелативен съд – П. и не е влязло в сила.
Обжалваното определение е правилно.
Основание за спиране на производството по делото е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За да се постанови спиране на производството по делото, следва да е налице друго висящо пред съд гражданско производство и между образуваните по реда на ГПК две дела да съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.
В случая тази връзка на обусловеност между делата, която процесуалният закон изисква в разглежданата хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, тъй като прогласяването на нищожност на разпоредби от общите условия, с които са регламентирани условията за доставка на топлинна енергия, ще има пряко значение за правилното разрешаване на настоящото производство по делото. Следователно, като е съобразил гореизложеното и е постановил спиране на производството по делото до приключване на производството по колективния иск с влязло в сила решение, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон, тъй като висящността на спора по колективния иск е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.11.2014 г. по гр.д. № 2499/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, ГО, ХІV с-в, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: