О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 13.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 1710 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. К. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 05.03.2019г., постановено по в.гр.д.№8101/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.04.2018г. по гр.д.№41677/2015г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от В. К. К. срещу „Аванти 777“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ и чл.213 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба „Аванти 777“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение съд за отхвърляне на предявените от В. К. К. срещу „Аванти 777“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ и чл.213 КТ за признане за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 01-28/28.05.2014г. на управителя на „Аванти 777“ ЕООД и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и на обезщетение по чл.213 КТ.
Въззивният съд е приел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – дисциплинарно уволнение за допуснатото нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на служителя в продължение на 4 последователни работни дни на работа.
Касаторът, сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: 1“когато се иска отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, връчена след изтичане на едногодишния преклузивен срок, длъжен ли е съдът служебно да я обезсили, или това може да стане само по искане на жалбоподателя-ищец“, като според касатора като не е обезсилил заповедта за дисциплинарно уволнение съдът е постановил недопустимо решение. Доводите за недопустимост на въззивното решение са неоснователни – съдът е сезиран с трудов спор и дължи произнасяне по него, което е и направил. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд и не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните и поради това, за да може съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, работникът или служителят трябва в исковата си молба изрично да се е позовал на нарушенията от страна на работодателя на разпоредбите на чл.193, 194 и 195 КТ /решение №177 от 11.07.2012г. по гр.д.№193/20111г. на ВКС, ІVг.о., решение №385 от 12.10.2012г. по гр.д.№531/2012г. на ВКС, ІVг.о., решение №297 от 30.09.2013г. по гр.д.№1302/2012г. на ВКС, ІVг.о., решение №169 от 21.07.2014г. по гр.д.№5769/2013г. на ВКС, ІVг.о. и др./.
Касаторът, сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: 2“може ли да се вмени във вина на работника неизпращането на покана за даване на обяснения при дисциплинарно уволнение непълно записаният временен адрес, без да се изпрати съобщение на постоянния адрес“. Поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставя в себе си пропуск на работодателя да отрази посочени му от работника или служителя пълни данни за адреса му, каквато обаче не е приетата за установена по делото фактическа обстановка. Освен това касаторът не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което не е налице и соченото от касатора допълнително осноавние за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.193, ал.3 КТ има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, напр. решение №257 от 22.05.2012г. по гр.д.№985/2011г. на ВКС, ІVг.о., че виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл.193, ал.3 КТ е налице и тогава, когато по какъвто и да е начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения.
Касаторът, сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: 3“длъжен ли е съдът да изложи мотиви на кой от свидетелите дава вяра и защо, като обсъди фактите и твърденията на двете страни и направи мотивирани правни изводи“, който въпрос счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №134 от 30.12.2013г. по т.д.№34/2013г. на ВКС, ІІт.о. и решение №589 от 29.06.2010г. по гр.д.№1359/2009г. на ВКС, Іг.о. Въззивният съд е приел, че ищецът не представя доказателства, които да оправдават отсъствието му от работа през периода, за което му е наложено дисциплинарно наказание; че ищецът излага доводи, че работодателят не го допуснал до работа, но от показанията на свидетелката М. се установява, че същият не се е явявал на работа. Оплакванията в касационната жалба са, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля К., че е кредитирал показанията на свидетелката М. – служител на работодателя, без да отчете нейната заинтересованост, както и че съдът не е съобразил, че „работникът се е явил, но не е допуснат на работното си място, което е било заключено със сменен патрон“. В исковата молба доводите са, че не му е даден ключ за магазина. За така посочените обстоятелства свидетелят К. не е дал показания, а показанията на свидетелката М., която работи също като ищеца като продавач-консултант в същия магазин, са, че ключ от магазина имат само касиерите. Поради това настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а предпоставя противоречие в показанията на свидетелите за едни и същи обстоятелства, каквото в случая не се констатира, както и несъгласие на касатора с изводите на съда, че ищецът не представя доказателства, които да оправдават отсъствието му от работа през процесните четири работни дни, което несъгласие не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
Касаторът сочи, че въззивното решение е нищожно и очевидно неправилно поради това, че съдът следвало „да обезсили заповедта за уволнение като недопустима и да възстанови работника на заеманата длъжност, заедно със законните посредици“, че „освен това съдът е длъжен да констатира, че са нарушени трудовите права на работника и същият е уволнен дисциплинарно, без да са налице нарушения от негова страна, защото не е допуснат на работа, а е уворнен поради това, че не е работил повече от три дни“. Както се посочи по-горе, не може да се приеме, че въззивното решение е недопустимо, след като съдът е разгледал трудов спор, с който е сезиран. Твърденията на касатора в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не обосновават порок на въззивния акт /с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила/, установим пряко и единствено от съдържанието на последния /без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на на 300лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2019г., постановено по в.гр.д.№8101/2018г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. К. К. с [ЕГН] да заплати на „Аванти 777“ ЕООД с ЕИК 105568755 сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: