4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 14.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц.
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 998 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.01.2009 година по гр.д. № 1167/2008 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 29.11.2007 г. по гр.д. № 6995/2005 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. В. И., В. В. И., действащи чрез законния си представител И. С. И. и Х. В. Е., всички от гр. София против С. В. А. от гр. София искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка, извършена с нот. акт № 9/2000 г. като сключена в противоречие със закона и накърняваща добрите нрави, както и при липса на съгласие и за евентуално за унищожаване на сделката на основание чл. 40 ЗЗД поради сключването и при сговаряне във вреда на представлявания, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на обекта, предмет на сделката по нот. акт № 9 от 2000 г. В решението е прието за установено, че ищците са наследници на В. Б. И., починала на 26.02.2002 година; че с пълномощно от 22.02.2000 г. наследодателката им е овластила трето лице да продаде собствения и апартамент в гр. София, ж.к. „К. село”, бл. 219, вх. Д на племеницата и С. В. А. при продажна цена на имота 15000 лева, както и че на 25.02.2000 година имотът е бил продаден на посочената цена и купувач чрез пълномощника на прехвърлителя. Пазарната цена на имота към момента на продажбата му е възлизала на 28000 лева. Прието е за установено, че положеният върху пълномощното подпис е на наследодателката на ищците В. И., която към момента на подписването му е била в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. При така установените факти, съдът е приел, че предявените искове за прогласяване на нищожност на сделката поради сключването и в противоречие със закона, в накърняване на добрите нрави и при липса на съгласие са неоснователни, тъй като такива пороци не са установени – не са накърнени изискванията за еквивалентност на престациите, тъй като продажната цена отговаря на изрично заявената от прехвърлителката, която се е разпоредила с имота в пълно съзнание за действията си и чиито подпис върху пълномощното е автентичен. Приел е, че не е доказано и сговаряне във вреда на представлявания, тъй като покупко-продажбата е изповядана при спазване на исканите от прехвърлителя условия.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от А. В. И. и В. В. И., действащи чрез законния си представител И. С. И.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос „кога представителя действа в размер с интересите на представлявания” е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 1328 от 24.11.2000 година по гр.д. № 108/2000 г. на Пето гражданско отделение, съгласно което, когато при сключване на сделка е уговорена безполезна престация при явно неизгодна цена, подлежи на изследване въпросът дали представителят не е действал във вреда на представлявания и определение № 33 от 10.10.2008 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК. Ответницата по касационната жалба С. В. А. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението на Софийски градски съд по гр.д. № 1167/2008 г.
Твърдяното в касационната жалба противоречие между изводите на въззивния съд по приложението на чл. 40 ЗЗД и приложената съдебна практика не е налице. В съответствие с приетото в решение № 1328 от 24.11.2000 година по гр.д. № 108/2000 г. на Пето гражданско отделение, съдът е изследвал доколко уговорената в сделката цена е свързана с действията на представителя; доколко цената, занижена спрямо средната към момента пазарна цена сочи за действия във вреда на предстовлявания и е формирал извод, че извършените от представителя действия не са във вреда на представлявания предвид съответствието им в изрично заявената воля на продавача за цената на имота.
Изводите на съда в определение № 33 от 10.10.2008 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд не формират съдебна практика по приложението на чл. 40 ЗЗД. В определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, съдът се е произнесъл относно основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което неоснователен е и доводът за противоречие между приетото в обжалваното въззивно решение и определението, с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на от 29.04.2008 година по гр. д. № 2093/2007 г. на Варненски окръжен съд.
Липсва противоречие и между изводите по приложението на чл. 40 ЗЗД в обжалваното въззивно решение и решението на Върховния касационен съд, постановено след допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд. В решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи; че в кръга на проявните форми на увреждането е и сключването на договор при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка, неоправдано обременяване на имуществото на упълномощителя или превратно упражняване на предоставените права, макар и в рамките на представителната власт на упълномощения; че в производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице; че в чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на претенцията по чл. 40 ЗЗД, изхождайки от фактите, че покупната цена не е уговорена от пълномощника, а определена от представлявания, поради което въпросът доколко цената е изгодна е без връзка с действията на представителя, а факти, сочещи за недобросъвестност на третото лице, купувач на имота, не са установени.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.01.2009 година по гр.д. № 1167/2008 година на Софийски градски съд, Втори „В” състав на въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: