О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
С., 14.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 26 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7548 от 24.VІІ.2012 г. на малолетната М. Б. Г. (род. на 27.ІІІ.2009 г.), действаща чрез своята майка и законна представителка Н. Б. О.- двете от [населено място], подадена против онази част от решение № 1196 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 9.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 779/2012 г., с която – като неоснователен – е бил отхвърлен прекият й иск срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. в частта за разликата над присъденото застрахователно обезщетение от 120 000 лв. и до пълния предявен размер на претенцията с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ от 700 000 лв. /седемстотин хиляди лева/.
Единственото оплакване на касаторката Г. е за постановяване на въззивното решение в атакуваната му част при нарушаване на материалния закон, поради което се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият й иск срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ да бъде уважен изяло: в предявения по делото размер от 700 000 лв. /седемстотин хиляди лева/ и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на настъпване на вредоносното събитие /ПТП/, а именно 22.ІV.2009 г. и до окончателното й изплащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Г. бъдат присъдени и всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК малолетната касаторка обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. по материалноправния въпрос: ”Следва ли да се намалява размера на присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение на основание малолетната възраст на ищцата – само на един месец към датата на вредоносното събитие, станало причина тя да не може да има спомени за починалия си баща, от смъртта на когото тя претендира обезщетение за причинените й болки и страдания?” Същият правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната по касация застрахователна компания [фирма]-С. не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на малолетната М. Б. Г. от С., действаща чрез своята майка и законна представителка Н. Б. О., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
При наличието на задължителна практика по релевирания в изложението към жалбата материалноправен въпрос не е допустимо да се поддържа едновременно с това и наличие на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по същия въпрос, тъй като тези две предпоставки, обуславящи допустимост на касационния контрол, са дадени от законодателя алтернативно, а не кумулативно.
Възможността за намаляване на присъдено от първостепенния съд застрахователно обезщетение следва от необходимостта последното във всички случаи да бъде съобразено с действителния мащаб на накърняване на психо-емоционалната сфера на дадено лице, намиращо се в такава близка родствена връзка /от първа степен/ с починалия при настъпване на конкретното вредоносно събитие, което в случая се е изразило в пътно-транспортно произшествие с резултат загинал пътник на предната седалка на лек автомобил. В този смисъл винаги открита е и обратната възможност: присъденото от първата инстанция обезщетение да бъде изменено от въззивния съд в посока увеличаване на неговия размер, щом като целта на закона е присъденото такова да бъде справедливо /арг. чл. 52 ЗЗД/. Изцяло в доказателствена тежест на увреденото от съответното ПТП, респ. на неговия законен представител, е установяването на действително понесените от низходящия на загиналия неимущствени вреди. Съгласно постановката на т. 11 от посоченото в изложението към жалбата и задължително за съдилищата в Републиката ППВС № 4/28.ХІІ.1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от решаващия съд по справедливост, като „при причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, както и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение” за тези вреди, а според т. ІІІ от постановките на ППВС № 4/25.V.1961 г.: Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения, вследствие на вредоносното събитие. След като точно тези обстоятелства са били надлежно взети предвид от САС при определяне справедливия размер на дължимото на малолетната М. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, настъпила преди тя още да е навършила едномесечна възраст, а именно сумата от 120 000 лв., не се констатира в случая твърдяното в изложението към жалбата й противоречие със задължителна практика на ВКС по релевирания материалноправен въпрос.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1196 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 9.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 779/2012 г. В ЧАСТТА, с която – като неоснователен – е бил отхвърлен прекия иск на малолетната М. Б. Г. от С. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен чрез нейната майка и законна представителка Н. Б. О., срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. ЗА РАЗЛИКАТА НАД присъденото й застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща при ПТП, настъпило на 22.ІV.2009 г. в размер на сумата 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, и до пълния предявен размер на претенцията от 700 000 лв. /седемстотин хиляди лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2