О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.31
гр. София,14.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2860 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, представлявана от синдиците срещу определение №2668 от 20.08.2018 г. по ч.в.гр.д.№2758/2018 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД /н/ срещу разпореждане №5743 от 26.04.2018 г. по т.д.№1087/2017 г. на СГС, с което е върната исковата молба в частта по предявения срещу В. Б. С. иск и е прекратено производството по отношение на този ответник.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следи ли съдът служебно за осъществяване на процедурата по връчване на съобщения по делото чрез ЧСИ по реда на чл.42, ал.2 от ГПК. 2. Ограничена ли е с определен срок за нейното провеждане процедурата по връчване на съобщения по делото чрез ЧСИ по реда на чл.42, ал.2 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становището на жалбоподателя, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първата инстанция е положила усилия за намиране на адрес на ответника В. Б. С. и за връчването на този ответник на препис от исковата молба и доказателствата по делото. Посочил е, че при неосъществено лично връчване е разпоредено връчване по реда на чл.47 от ГПК и определяне на особен представител, за което ищецът дължи депозит за разноските. Изложил е съображения, че възраженията, че призовкарят не е посетил адреса на ответника три пъти, в различно време, са неоснователни, тъй като процедурата е осъществена не само три пъти, а неколкократно и резултатът е бил един и същ – неоткриване на лицето на адреса. Счел е, че са положени усилия и за връчване на адреса по месторабота по чл.49 от ГПК, като е уважено и искането за връчване чрез съдебен изпълнител. Не е възприел възражението, че съдът е следвало да изиска справка от съдебния изпълнител за осъществяване на процедурата, тъй като в достатъчно дълъг период от време не е получена информация, а и ищецът не твърди и не представя доказателства, че процедурата за връчване от ЧСИ е приключила с надлежно връчване, за да се отчете неизчакването като процесуално нарушение – съдът разпорежда връчването да се извърши от частен съдебен изпълнител и на това основание страната получава призовката и приложенията за връчване, като сама избира ЧСИ, който да извърши връчване, който после й предава съответната разписка, която се депозира в съда. В този смисъл и тъй като не са посочени и основателни причини за продължаване на определения срок за изпълнение на указанията за внасяне на депозит за особен представител на ответника В. Б. С., чийто размер е съобразен с Наредба №1, а в дадения срок не е последвало изпълнение, е достигнал до извод, че са били налице основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените мотиви, вторият от формулираните от частния касатор въпроси не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, респективно спрямо този въпрос не се установява наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. В определението /противно на твърденията на частния касатор/ не е възприето становище, че в закона са въведени ограничения от темпорален характер за осъществяване на процедурата по чл.42, ал.2 от ГПК – в частност, че тази процедура следва да се реализира в срока за внасяне на възнаграждение за особен представител, а по същество е извършена преценка, че периодът от осем месеца – от 28.08.2017 г. /когато ищецът е получил от първоинстанционния съд книжата за връчване чрез ЧСИ/ до 26.04.2018 г. /когато е постановено разпореждането на СГС за частично връщане на исковата молба/, е бил достатъчен, ЧСИ да осъществи връчването при условията и по реда на чл.37 – 58 от ГПК /което не се твърди от ищеца да е осъществено/ и страната да представи пред съда разписка за връчване, осъществено от ЧСИ. В този смисъл макар и обусловил правната воля на съда, възприел по същество становище, че съдът не следи служебно за осъществяване на процедурата по връчване на съобщения по делото чрез ЧСИ по реда на чл.42, ал.2 от ГПК, касационно обжалване по първия от поставените въпроси също не може да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбата на чл.42, ал.2 от ГПК е достатъчно ясна и непротиворечива, като по приложението й е налице еднозначна и непротиворечива практика на съдилищата – при искане по чл.42, ал.2 от ГПК, страната не следва да посочва конкретния ЧСИ, който да осъществи връчването, а съдът разпорежда връчването да стане от ЧСИ, като въз основа на разпореждането, страната получава съобщение, заедно с книжата, избира ЧСИ, който да осъществи връчването им /лично или чрез възлагане на определен служител в неговата кантора – чл.43 от ЗЧСИ/ и да предаде на страната разписка за връчването, като в задължение на страната е да депозира разписката в съда, който не следи служебно кой ЧСИ е избран от страната и осъществено ли е връчването.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2668 от 20.08.2018 г. по ч.в.гр.д.№2758/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.