О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр. София, 15.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2229/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Ц., срещу въззивно решение № 1680/19.03.2018г. по гр. д. № 15639/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че в него са разрешени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При постановяване на решението са направени необосновани изводи, които са в противоречие със закона.Мотивите на решението са неправилни и неясни и не кореспондират със събраните доказателства. Налице е явна необоснованост, тъй като изводите на съда са в грубо нарушение на установеното по делото фактическо положение и на логическите правила.
Ответникът по касация – Потребителна кооперация „Съзнание”, с.Мрамор, чрез процесуалния си представител адвокат Р. И., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение от 25.08.2017г. по гр.д. № 13891/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С последното е признато за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР вр.чл.2,ал.3 ЗОбС /ред.,ДВ, бр.26/2000г./ по отношение на Столична община, че към датата на одобряване на кадастралния план към РП, добрен със заповед № РД-09-50-512/2001г. ПК”Съзнание” е собственик на а/ търговска сграда, състояща се от ресторант бирария, хранителни стоки с обща площ от 225 кв.м. заедно с прилежаща площ от 745 кв.м. от урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], [населено място], съставляващ имот № 143а, кв.17 по РП, одобрен със заповед № РД-16- 075 от 1990 г. /с описани съседи и съгласно скицата -извадка от този план защрихован в червен цвят, а в предложението за изменение на КК като проектен ПИ 29430.470.808 около точки :З,И,К,Л,М,Н,3 от скицата на техническата експертиза по делото; б/ търговски обект, състоящ се от кафе-сладкарница и аперитив с обща площ от 140 кв.м. заедно с прилежаща площ от 1080 кв.м. от УПИ, находящ се в [населено място], съставляващ имот № 144а, кв. 17 по РП, одобрен със заповед № РД-16-075 от 1990 г. при описани съседи, показан на скицата-извадка от този план, защрихован в зелен цвят, а в предложението за изменение на КК като проектен ПИ 29430.4705.807. около точки: А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,А от скицата на техническата експертиза- неразделна част от съдебното решение.
Въззивният съд след като е обсъдил доводите на страните и приетите по делото доказателства е приел, че съгласно вписванията по ф.д.№ 6241/1994 г. на СГС ищецът е правоприемник на ПК”Труд“, [населено място], на която с позволителен билет 306/19.1967г. е разрешено построяването на търговска сграда в [населено място]. Кооперацията според одобрен архитектурен проект е инвеститор и на кафе-сладкарницата. Ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт № 29/2001г. за собственост на двата имота, в т.ч. и прилежащите му площи. Според заключението на СТЕ процесните имоти представляват: търговска сграда /1/, състояща се от ресторант, бирария, хранителни стоки с обща площ 225 кв.м., заедно с прилежаща площ 745 кв.м. от УПИ № 143А,кв.17, приета с протокол обр.15/ 05.09.1971г.; търговски обект-Кафе сладкарница-аператив /2/ с обща площ 140 кв.м., заедно с прилежаща площ 1080 кв.м. от УПИ № 144а, кв.17, приет с протокол обр.16/30.09.1981г. Границата на прилежащите обслужващи площи на първия търговски обект: ресторант, бирария, хр.стоки /означени сгради с номера 1,2,3,4/ е показана около т.т.З,И,К,Л,М,Н,3 с големина 745 кв.м. Границите на прилежащите обслужващи площи на втория търговски обект: кафе сладкарница-аператив /означена сграда с №5/ е показана между т.т.-А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,А с площ 1080 кв.м. Със заповед № РД 18 18/25.01.12г. на АГКК са одобрени КККР на [населено място]. Въззивният съд е обсъдил констатациите на СТЕ относно последователното отразяване на имота в плановете на [населено място]. Приел е за установено, че в ЗРП на [населено място], р-н Нови Искър, за кв. 17, одобрен със Заповед № РД 16- 075/9.04.90г., прилежащите площи на двата обекта са съществували като части от имот 460 /140А/, който от своя страна е бил част от парцел 1,кв.17 по плана на [населено място], предназначен за: кметство, културен дом, здравна служба, магазин, сладкарница и ресторант, като действително прилежащи площи към двата обекти с № 143а и №144а не фигурират в застроителен и регулационен план. На плана прилежащите площи са оградени с огради, които съществуват и към този момент. С оградите са оградени площи с големина за първия търговски обект: ресторант, бирария, хр.стоки в размер на 745 кв.м. и за втория търговски обект -кафе сладкарница-аператив – 1080 кв.м. Площите са служели за обслужване на двата обекта. Със Заповед № РД 09 50 512/20.11.2001г. парцел I /където се намират двата търговски обекта в имот 460, предназначен за кметство,културен дом,здравна служба, магазин, сладкарница и ресторант/, си сменя предназначението, като се образуват 9 нови парцела, като първият търговски обект /сгради № 142 и №143 / попада като част в УПИ ІV общ, а вторият търговски обект /сградата 144/ попада като част в УПИ VІ общ. Анулирани са границите на прилежащите площи на двата обекта. Въззивният съд е напарвил извод, че собствеността към плана от 2001 г. не е отразена в него и са налице всички основания на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. По този ред непълнотите или грешките в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице, а когато са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предмет на иска е установяване на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри и принадлежността на правото на собственост към минал момент, към момента на влизане в сила на кадастралната карта. Цели се установяването на правото на собственост върху имот с определена площ към минал момент- влизане в сила на кадастралния план и основанието на иска произтича от интереса да се отстранят съществените непълноти или грешки в кадастралния план към момента, когато е одобрен. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и момента и плана, в който имотът не е нанесен вярно. Искът е специален установителен иск за установяване на правото на собственост към минал момент – на одобряване на кадастралната карта/план/ и кадастралните регистри, в които е налице грешка и/или непълнота, свързана със спор за собственост. В случая ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване кумулативните предпоставки на предявения иск. Доказано е правото на собственост на ищеца ПК „Съзнание“, като правоприемник на ПК „Труд“, на която е било разрешено да изгради търговската сграда в [населено място], както и документи за узаконяване на другата постройка- кафе – сладкарницата. Заповедите за приемане на двете сгради са от 1971г. и 1981 г. Разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ урежда собствеността на кооперациите върху сгради, които те са построили върху държавна / общинска/ земя, без да им е било учредено право на строеж. Законодателят отдава правно значение на факта на построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги запазва в собственост на кооперацията, тъй като в противен случай по правилото на чл.92 ЗС те биха се считали за собственост на този, който е собственик на земята /държавата или съответната община/. Разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ е проявила своето действие от момента на влизането й в сила, като от този момент както сградата, така и прилежащият й терен, се считат за собственост на съответната кооперация. След като е произвела относно правото на кооперациите като собственици на тези сгради сградите, нормата е отменена, но е последвана от § 26 ПЗР ЗИД ЗК /ДВ,бр. 41/2007 г./, съгласно който кооперациите, станали собственици на посоченото основание, имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащия към тях терен пред държавата и общините. Признаването на кооперациите за собственици на основание чл.2, ал.3 ЗОбС не се свързва с приложението на пар.1 ДР ЗК от 1991 г. или пар.1 от ЗК от 1999 г., които уреждат възстановяването на отнето или одържавено кооперативно имущество. Тази разпоредба е отменена с изменението на закона /ДВ, бр. 101/2004г./. Нейното действие обаче се е проявило и настъпилите последици следва да се съобразяват при решаването на всички спорове във връзка с такова имущество, независимо кога се разглежда делото. С решение №477/ 29.05.2007 г. по гр. д. 402/2006 г. на ВКС, II г.о., постановено в отношенията между страните е прието, че отмяната на материалноправната норма на чл. 2, ал.3 ЗОбС няма обратно действие. При действието на чл. 2, ал.3 ЗОбС ищцовата кооперация е станала собственик на сградите и прилежащите към тях терени, които е построила със свои средства и не е загубила правото на собственост след отмяната на тази норма. Относно оплакванията във въззивната жалба, че не е ясно по какви правила са определени прилежащите площи за обектите в производството пред първата инстанция, въззивният съд е посочил, че този въпрос не е бил спорен в първоинстанционното производство. Ответникът по иска не е поддържал доводи в тази връзка, не е възразил и по приетата по делото СТЕ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Непосочването от касатора на конкретен релевантен към изхода на делбото правен въпрос има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение. В настоящия случай само се твърди неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Макар да се сочи основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване, не се посочват никакви правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се само, че при постановяване на решението са направени необосновани изводи, които са в противоречие със закона, че мотивите са неправилни и неясни и не кореспондират със събраните доказателства и че е налице явна необоснованост, тъй като изводите на съда са в грубо нарушение на установеното по делото фактическо положение и на логическите правила. Последните твърдения не покриват и основанието по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. Няма и позоваване на същото. Всички доводи на касатора представляват касационни оплаквания, относими към обосноваността на съдебния акт и прилагане разпоредбата на чл.281 ГПК и не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, или да обусловят самостоятелно допускане до касационно обжалване на решението по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че за да бъде от значение за точното прилагане на закона, правният въпрос и неговото разглеждане следва да допринасят за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не са изложени никакви съображения в тази насока.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като няма данни такива да са направени. Приложеното пълномощно от 28.05.2018г. за адвокат Д. Б. съдържа данни само за уговорено, но не и за изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1680/19.03.2018г. по гр. д. № 15639/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: