О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 15.07.2014 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 18/2014 г. по описа на ВКС, 5-членен състав и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
С определение № 1139 от 15.04.2014 г. по гр.д. № 1530/2014 г. на Старозагорския районен съд е повдигнат спор за подсъдност с Административен съд – Смолян относно това кой е компетентният съд, който следва да разгледа иска, предявен от [фирма]- [населено място], представлявано от управителя М. Н. Б., против Министерство.- София, Изпълнителна агенция за горите- София и Регионална дирекция по горите – С. З., за заплащане на обезшетение за имуществени и неимуществени вреди от наказателно постановление № 248 от 31.10.2012 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – С. З., което впоследствие е било отменено с влязло в сила съдебно решение.
Исковата молба е подадена до Административен съд – Смолян. В първото съдебно заседание пълномощникът на ищеца е заявил, че исковете следва да се считат предявени на основание чл. 45 и сл. ЗЗД. С оглед на това е направил искане производството пред Административен съд – Смолян да бъде прекратено и делото изпратено за разглеждане от Районен съд- Стара Загора. Искането е уважено, като съдът е приел, че в срока по чл. 214, ал.1 ГПК ищецът е изменил основанието на исковете си, поради което същите се считат предявени на основание чл. 45 и сл. ЗЗД, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на Районен съд- Стара Загора.
Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по предявените искове е Административен съд- Смолян.
От значение за разрешаване на спора за подсъдност по настоящото дело е правната квалификация на предявените искове. Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на спорното право, а е длъжен да я определи сам въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения / основанието на иска/ и заявения петитум. В случая претенцията на ищеца се основава на твърдението за причинени имуществени и неимуществени вреди от отменено наказателно постановление и от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответниците при осъществяване на техните правомощия във връзка със Закона за горите. При така наведените обстоятелства предявените искове следва да се квалифицират от правна страна като такива по чл. 1 ЗОДОВ, които подлежат на разглеждане по реда на АПК. Изявлението на пълномощника на ищеца, че не поддържа посоченото в исковата молба правно основание, а претендира обезщетението за вреди на основание чл. 45 и сл. ЗЗД, не съставлява изменение на основанието на иска по смисъла на чл. 214, ал.1 ГПК, не е обосновава приложимост на общия исков ред за разглеждане на спора, а оттук – и компетентност на гражданския съд да се произнесе по него. Тъй като обезщетението за вреди по чл. 1 ЗОДОВ не може да се претендира по друг закон / чл. 8, ал.1 ЗОДОВ/, общият ред на ЗЗД е неприложим.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковете, предявени от [фирма]- [населено място], представлявано от управителя М. Н. Б., против Министерство на земеделието и храните- София, Изпълнителна агенция за горите- София и Регионална дирекция по горите – С. З., за заплащане на обезшетение за имуществени и неимуществени вреди от наказателно постановление № 248 от 31.10.2012 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – С. З., което е било отменено с влязло в сила съдебно решение, е Аминистративен съд – [населено място].
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: