О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
[населено място], 19.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №735 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. И., лично и като представител на своите деца Е. Б. И., С. Б. И. и М. Б. И., както и на Г. Г. А., срещу решение №2135 от 24.11.2014г. по гр.д. №2940/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав. С него е потвърдено решение от 06.06.2014г. по гр.д. №11756/2012г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗАД [фирма] искове по чл.226 ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от по 100 000 лева за всеки един ищец, по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на „Форд Фиеста“ рег. [рег.номер на МПС] , вследствие на причинената смърт на К. Д. Козали при ПТП на 03.08.2012г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че въззивният съд неправилно и едностранно е ценил събраните доказателства и доводите на страните по делото, както и че не е разгледал в нужната пълнота аргументите им за основателност на техните претенции. Наред с това поддържат, че съдът не е взел предвид изводите в заключението на назначената автотехническа експертиза, които според тях доказват наличие на противоправно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че не е обвързан от постановлението за прекратяване на образуваното наказателно производство, поради което всички елементи на деликта могат и следва да бъдат доказани в рамките на производството при условията на пълно и главно доказване от ищците. След като е обсъдил събраните по делото доказателства /констативен протокол за ПТП, заключение на автотехническа експертиза, заключение на съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания/, съдът е установил, че на 03.08.2012 г. около 22.30 часа на пътна отсечка от главен път между [населено място] и [населено място] е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд Фиеста“ и К. Козали, като последният е починал на място. Решаващият съдебен състав е приел, че причинител на процесното ПТП е именно пострадалият, който е лежал на пътното платно по очи, в тъмната част на денонощието. Приел е, че шофьорът се е движел със скорост около 69 км/ч., т.е. под максималната разрешената за движение извън населено място скорост от 80 км/ч. и не е нарушил правилата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че не е налице и неизпълнение на задължението за движение със съобразена скорост по чл.20 ал.2 от ЗДвП, доколкото тази разпоредба задължава водачите при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните пътни условия, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Посочил е,че легналото тяло на пострадалия върху пътното платно не може да бъде определено като предвидимо препятствие.
Касаторите са обосновали допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, като са поставили следните въпроси: 1. Коя е законосъобразната скорост на движение на МПС? 2. В какво се изразява предвидимият характер на препятствието по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП?
Поддържа се наличието на допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК по посочените правни въпроси.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода на спора, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Отговор на първия поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос се съдържа в изричната разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДвП, в която са посочени максимално допустимите стойности на скоростта в населени места, извън тях, както и на автомагистрала и скоростен път. Представените от касатора решения не установяват противоречива практика на съдилищата по приложението на тази разпоредба. Липсва и непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което въпросът по приложението на тази разпоредба не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/.
Освен посочената по – горе норма, приложима към преценката за законосъобразната скорост на движение е и разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, която изисква скоростта на движение на автомобила да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде водачът в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Прилагането на тази разпоредба и преценката дали водачът е съобразил избраната от него скорост за движение на автомобила са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, но отговорът им е обусловен от доказателствата и установената фактическа обстановка. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на конкретни факти по делото не позволява формулираният в изложението въпрос да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото, а и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
По втория поставен от касаторите въпрос следва да се отбележи, че преценката дали препятствието е предвидимо по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП и съответно дали ударът е предотвратим при управление на автомобила под максимално разрешената за движение по скоростен път скорост, зависи от конкретните факти по делото, установени от представените от страните доказателства. В настоящия случай въззивният съд, след като е обсъдил доказателствата и доводите на страните, е установил фактическата обстановка и е приложил относимите правни норми. Доколко представените доказателства съответстват на приетите от решаващия съдебен състав за установени факти и обстоятелства е въпрос по обосноваността на изводите на въззивната инстанция. Както последователно поддържа в практиката си ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и мотивиране на съображения за тяхното възприемане, е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество. Евентуалната неправилност на извода, че не е налице противоправно поведение от страна на водача, което да е причина за настъпването на процесното ПТП, би представлявала основание за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281 т. 3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2135 от 24.11.2014г. по гр.д. №2940/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.