О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 20.01.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №7721,постановено на 09.07.2009г. по ч.гр.д. №5214/2009г. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба,подадена от “Н”АД срещу определение от публично съдебно заседание,състояло се на 15.02.2009г.,постановено от СРС,ГО,29 състав по гр.д. №9954/2007г.,с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради наличие на сила на присъдено нещо.
Определението е обжалвано от “Н”АД,което поддържа,че същото е неправилно,тъй като с оглед направените уточнения изводът на съда за наличие на сила на присъдено нещо е неправилен,както и че наведените от дружеството доводи не са били обсъдени. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърди,че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е предявяване на установителен иск за право на собственост върху реална част от имот с площ под установения в чл.19 ЗУТ размер,по който въпрос е налице противоречива практика с оглед представените решения на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците в настоящето производство Т. П. Д.,В. П. С.,В. П. К.,Цветана Х. С. ,Емилия Б. Р. ,Капка Г. П. и М. Г. Б. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,както и че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение подадената от “Н”АД частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение,с което производството по гр.д. №9954/2007г. по описа на СРС,29 състав е прекратено като недопустимо поради наличие на сила на присъдено нещо по смисъла на чл.224 ГПК/отм./.
Прието е,че е налице хипотезата на чл.224 ГПК/отм./-спорът между страните за правото на собственост върху процесния имот е разрешен със сила на присъдено нещо в производството по гр.д. №9965/1996г. Изложени са и допълнителни съображения за недопустимост на производството по причина,че предмет на иска е част от УПИ с площ по-малка от установените в чл.19 ЗУТ минимални размери. Основното съображение на съда за недопустимост на производството обаче е наличието на сила на присъдено нещо,която по смисъла на чл.224 ГПК/отм./ съставлява процесуална пречка за разглеждането на предявения иск. Съображенията за невъзможността предмет на искова претенция да бъде част от урегулиран имот с площ под установените в чл.19 ЗУТ минимални размери са допълващи основните решаващи мотиви, поради които подадената от дружеството частна жалба срещу определението за прекратяване на производството е приета за неоснователна,т.е. тези мотиви не са определящи за крайния изход на спора по допустимостта на предявения иск,с оглед на което поставения в изложението въпрос не обуславя наличие на основание за допускане на касационното обжалване-неговото разрешаване само по себе си не е свързано пряко с правилността на обжалваното определение. Освен това не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос с оглед представените от жалбоподателя решения и определения на ВКС- решение №649/23.06.2009г. на ВКС,І ГО по гр.д. № 1042/2008г. е постановено по предявен иск за предаване владението върху част от неурегулиран поземлен имот /а не урегулиран имот по смисъла на ЗУТ/. Определение №57/28.10.2008г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2705/2008г. е постановено по реда на чл.288 ГПК,т.е. касае наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280 ГПК. Не е налице идентичност на разглежданите процесуалноправни и материалноправни въпроси. Сочените от жалбоподателя решения и определения на ВКС касаят съвършенно различни хипотези на спор за предаване на владение, респ. на установяване принадлежността на правото на собственост. Даденото в тях разрешение в случая е неприложимо и не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №7721,постановено на 09.07.2009г. по ч.гр.д. №5214/2009г. Софийски градски съд по подадената от “Н”АД частна жалба вх. №43395/19.08.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: