О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 20.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №3006/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А. С.” АД – [населено място], срещу определение №970 от 04.11.2019г., постановено по ч.гр.д. №717/2019г. на Софийски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение от 27.09.2019г. на съдия по вписванията при РС-гр.С. за отказ за уважаване на искане за подреждане на заявление с рег.№1352/31.07.2014г. за заличаване на договорна ипотека №96, т.1, д. №1467, рег.№1850/18.10.2006г. и възбрана върху недвижими имоти, вписана на 03.01.2013г. в т.1 акт №4, вх.рег.№4, както и за отбелязване на молбата-заявление в съответната партидна книга по индивидуалната партида на „А. С.” АД.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение на СОС е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в хипотезата на „очевидна неправилност” окръжният съд е определил спорния предмет на делото като неправилно е приел, че заявлението на „А. С.” АД до съдията по вписванията представлява искане за вписване на молбата-заявление на „Триплекс К..”, вместо искане за отбелязване на определение №4764/14.01.2015г. по ч.гр.д. №12025/2014г. на СГС. Отделно се излагат съображения за неправилност на отказа на съдията по вписванията при РС-гр.С. за отбелязване на посоченото по-горе определение на СГС, с което е отменено определение №8/31.07.2014г. на съдия по вписванията при РС-гр.С. за отказ за заличаване на договорна ипотека №96, т.1, д. №1467, рег.№1850/18.10.2006г. и възбрана върху недвижими имоти, вписана на 03.01.2013г. в т.1 акт №4, вх.рег.№4. Сочи се, че е налице вътрешно противоречие в аргументите относно липсата на информация, че определението на СГС е влязло в сила. Претендира се отмяна на обжалваното определение на СОС и на потвърденото с него определение от 27.09.2019г., както и задължаване на съдия по вписванията при РС-гр.С. да извърши поисканото от „А. С.” АД нотариално удостоверяване.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, наред с твърдението за „очевидна неправилност” на определението като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, се поддържа, че е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация с оглед въпроса: „Какъв е предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговоря на изискванията на закона?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.6 от Тълк.решение №7/25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на частния касатор по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение от 27.09.2019г. на съдията по вписванията към РС-гр.С. Ц. М. е отказано исканото „подреждане на акта-заявление с рег.№1352/31.07.2014г. за заличаване на договорна ипотека №96, т.1, д. №1467, рег.1850 от 18.10.2006г. на нотариус К. Б. и възбрана върху недвижими имоти, вписана на 03.01.2013г. в т.1 акт №4, вх.рег.№4 по реда на чл.33 от ПВ, както и за отбелязване на молбата-заявление в съответната партидна книга по индивидуалната партида на „А. С.” ЕАД съгласно направено искане с вх.№2/06.08.2019г. по описа на СВ при РС-гр.С.. В мотивите към отказа съдията по вписванията е отразил, че за молителят липсва правен интерес от направеното искане, тъй като молбата с вх.№1325/31.07.2014г. е надлежно подредена в едно с цялата преписка в книгата за откази по описа на СВ-С. за 2014г. Отделно в определението на съдията по вписванията е посочено, че определението на СГС от 14.01.2015г. по гр.д.№12025/2014г., на което молителя базира своите искания, не е представяно в СВ по надлежния ред с отбелязване, че представлява влязъл в сила съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция определение №970 от 04.11.2019г. по ч.гр.д.№717/2019г. е потвърдено определението от 27.09.2019г. на съдия по вписванията при РС-гр.С.. Въззивният състав от СОС е приел за установено, че молбата-заявление с рег.№1352/31.07.2014г. е вписана по надлежния ред – чрез подреждането й в нарочната официална книга, водена за постановените през 2014г. от СВ-гр.С. откази, като със завеждането в нотариалните книги на молбата за заличаване на договорната ипотека с рег. №1352/31.07.2014г, е извършено вписване с поредността при представянето й.
Въззивният състав е посочил, че съгласно императивните правила на ПВ вписването на подлежащите на вписване правни действия се извършва по партидата на отчуждителя, който ипотекира имота си, респ. на собственика, чиито имот е възбранен. Тъй като вписването се извършва по персоналната система, за всяко лице е открита партида с отделен номер в партидната книга, по която се записват извършените вписвания, отбелязвания и заличавания за него и томът и страницата, в който е подреден вписаният акт. Съдът е обосновал извода, че доколкото молбата за заличаване на договорната ипотека с рег. №1352/31.07.2014г. е надлежно вписана, в случая липсва основание по персоналната партида на „А. С.” АД да бъде отбелязана молбата от 31.07.2014г. на праводателя му „Триплекс К..” – Сейшелски острови.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Не e налице очевидна неправилност на обжалваното определение като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В мотивите към определението от 27.09.2019г. на съдията по вписванията е отразено, че предмет на молбата на „А. С.” ЕАД е искане да бъде разпоредено подреждане на акта-заявление с рег.№1352/31.07.2014г. за заличаване на договорна ипотека №96, т.1, д. №1467, рег.1850 от 18.10.2006г. на нотариус К. Б. и възбрана върху недвижими имоти, вписана на 03.01.2013г. в т.1 акт №4, вх.рег.№4 по реда на чл.33 от ПВ, както и за отбелязване на молбата-заявление в съответната партидна книга. Конкретизирано е, че искането на молителя е, че при условие, че не е извършено, да бъде разпоредено подреждането на акта-заявление с рег.№1352/31.07.2014г. в нарочната официална книга и отбелязване в партидата на собственика в партидната книга. Според съдията по вписванията липсата на отбелязване на определение №4764/14.01.2015г. по ч.гр.д.№12025/2014г. на СГС е посочено от молителя само като основание за искането за подреждане на акта-заявление с рег.№1352/31.07.2014г. в съответната партидна книга. Ето защо, както съдията по вписванията, така и съставът на окръжния съд, са се произнесли в рамките на горното искане, като решаващите им мотиви за отказ са свързани с обстоятелството, че молбата-заявление с рег.№1352/31.07.2014г. вече е била вписана по надлежния ред – чрез подреждането й в нарочната официална книга, водена за постановените през 2014г. от СВ -гр.С. откази. Следва да се има предвид, че окръжният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията като в диспозитива на определението си точно е възпроизвел предмета на искането, по което се е произнесъл съдията по вписванията и по този начин не е постановил съдебен акт извън предмета на направеното искане от „А. С.” АД с вх.№2/06.08.2019г. по описа на СВ при РС-гр.С..
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Доколкото в решаващите си мотиви въззивният състав не е обсъждал значението на определението №4764/14.01.2015г. по ч.гр.д.№12025/2014г. на СГС с оглед искането на „А. С.” АД, поставеният от частния касатор въпрос: „Какъв е предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговоря на изискванията на закона?” не е значим за правния спор по смисъла на чл.280, ал.1 Г. и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Отделно следва да се отбележи, че въпросът не е относим и към допълнителния аргумент на съдията по вписванията, възприет единствено като факт от окръжния съд, че по делото няма данни посоченото определение на СГС, с което „А. С.” АД мотивира искането си, да е влязло в сила ( с оглед липсата на заверка, че актът е влязъл в сила поради подписването му от член на състава, който е бил отстранен от длъжност).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №970 от 04.11.2019г., постановено по ч.гр.д. №717/2019г. на Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: