О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 20.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 58 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите против Определение № 3815 от 18.11.2019г. по т.д.№ 3140/2019г. на САС, ТО, 11 състав, с което на основание чл.226,ал.1,т.6 ГПК е спряно производството по делото до приключване на конституционно дело № 5/2019г. /към което е присъединено и к.д. № 12/2012г./ на Конституционния съд.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно поради противоречие със закона и необоснованост по подробно изложени съображения.
От насрещната страна – ищеца „България ПВ”АД отговор на частната жалба не е депозиран в срока по чл.276 ГПК.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна:
За да постанови определението си съставът на САС е съобразил, че производството по делото е образувано по предявен от „България ПВ”АД срещу Република България чрез министъра на финансите главен и евентуален иск за заплащане на сума, внесена от ищеца в бюджета като такса за производство на ел.енергия от възобновяеми източници в размер на 20% за произведената от него енергия за периода 01.01.-09.08.2014г. на основание разпоредби, обявени за противоконституционни с решение от 31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. на Конституционния съд. С обжалваното от двете страни пред САС решение първоинстанционният съд е уважил главния иск по чл.55,ал.1, предл първо ЗЗД единствено за удържаната такса за м.август 2014г. по съображения, че същата е начислена след влизане в сила на решението на Конституционния съд. Счетено е, че предвид липсата на обратно действие на решението на КС, събраните на основание обявените за противоконституционни чл.35а – 35в от ЗЕВИ такси, за периода до влизане в сила на решението на КС по к.д. № 1/2014г., се явяват внесени законосъобразно и не подлежат на възстановяване. Искът по чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД за разликата до пълния предявен размер и за периода 01.01.2014г.-09.08.2014г. е отхвърлен; изцяло е отхвърлен евентуалният иск по чл.49 ЗЗД.
При така констатираните факти, въззивната инстанция е извела, че основният спорен въпрос е правен и се концентрира върху проблема какви са правните последици за българската държава в правоотношенията й с частноправните субекти, които са съобразявали своето поведение със закон, обявен за противоконституционен, в периода от влизане в сила на закона, до влизане в сила на решението на КС. При съобразяване, че с Определение от 17.09.2019г. по к.д. № 12/2019г. /присъединено към к.д. № 5/2019г. за съвместно решаване/, КС е допуснал за разглеждане по същество отправеното от пленума на Върховния административен съд искане за даване на задължително тълкуване на чл.151,ал.2,предл.трето Конституцията във връзка с отговора на въпроса „Какво е действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл.151,ал.2, изр.трето от КРБ”, е счетено, че отговорът на този въпрос е от значение за произнасяне по въззивните жалби. С атакуваното определение производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.6 ГПК.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател оплакване за неправилност на въззивния акт, основан на виждането, че разпоредбата на чл.229,ал.1,т.6 ГПКвизира само оспорване конституционосъобразността на закон, но не и образувано пред КС дело за тълкуване на разпоредба от основния закон, когато тълкуването има за предмет приложима по делото конституционна разпоредба. Релевантна за настоящото дело е разпоредбата на чл.151,ал.2, предл.трето Конституцията, на нея ответникът изрично /и съобразно своето тълкуване/ се позовава в отговора на исковата молба и в хода на първоинстанционното и въззивното производство. Изводите на първоинстанционния съд както за частичното уважаване на главния иск, така и за отхвърлянето на исковете, са основани на тълкуването на същата конституционна разпоредба. Въззивната инстанция е отделила като спорен въпросът за правните последици за страните по процесуалното правоотношение на обявен за противоконституционен закон от момента на приемането му до обявяването му за противоречащ на основния закон.
Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че САС не разполага с правомощие да спре разглеждането на делото на основание „образувано и висящо пред КС тълкувателно дело”. Разпоредбите на чл.229,ал.1,т.6 е императивна и следва да бъде приложена от съответната инстанция, пред която разглежданото по общия съдопроизводствен ред дело е висящо. Несъстоятелни са аргументите на жалбоподателя, черпени от разясненията, дадени в ТР №8/2013г. по отношение спирането на основание чл.292 ГПК в касационната инстанция на производството по висящо дело при образувано тълкувателно дело пред ВКС и отсъствието на възможност за спиране на делото в хипотезата на чл.292 ГПК от въззивната и първата инстанция. В настоящия случай спирането на производството по въззивното дело е постановено на основание чл.229,ал.1,т.6 ГПК, а не на основание чл.229,ал.1, т.4 или чл.292 ГПК.
Неоснователно е и твърдението, че допуснатият до тълкуване въпрос няма значение за произнасяне на решението по настоящото дело. Както се посочи, тълкуването на разпоредбана на чл.151,ал.2,изр.трето от Конституцията е въведено като основен предмет на спора, а на основание чл.149,ал.1,т.1 от КРБ КС ще даде задължително тълкуване.
Не отговаря на съображенията, изложени в определението по допустимост по конституционното дело, с което е допуснато до разглеждане по същество искането на пленума на ВАС, доводът на жалбоподателя, че въпросите, които ще получат отговор касаят единствено хипотези, при които, въз основа на обявен за противоконституционен закон е издаден индивидуален административен акт, който към момента на обявяване на противоконституционността на закона, не е в сила поради обжалване; че запитването на ВАС касае висящи и незавършени правоотношения във връзка с издадени индивидуални административни актове и последващи съдебно-административни производства. В отправеното искане съдиите от ВАС изрично са посочили, че въпросите относно действието на отменителните решения на КС са приложими спрямо всички заварени правоотношения, а не само спрямо административните такива, предвид факта, че обявяването на противоконституционност на закон може да окаже влияние във всички сфери на обществения живот. На това виждане кореспондират и съображенията в Определението на КС от 17.09.2019г.: „Относно точния смисъл на нормата на чл.151,ал.2,изр.трето от Конституцията съществува неяснота, защото тя не отговаря изрично на поставените тълкувателни питания. Обоснованият интерес за вносителя на искането от даването на задължително тълкуване на цитираната разпоредба следва от неяснотата й и от различното възприемане на нормативното й съдържание. С даването на задължително тълкуване на чл.151,ал.2, изр.трето от Конституцията по поставените тълкувателни питания ще се изясни значим за развитието на конституционното правосъдие въпрос”.
Изводите на апелативния съд за наличието на пречката по чл.229,ал.1,т.6 ГПК са правилни и следва да бъдат споделени.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 3815 от 18.11.2019г. по т.д.№ 3140/2019г. на САС, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: