О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 20.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2463 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3479/18.04.2019 година на М. А. К. от [населено място], заявена от процесуалния представител адв.П. Х. АК П. срещу въззивно Решение Nо 105 от 28.03. 2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 795/2018 година на ОС – Пазарджик, в частта по извършване на делбата на недвижимия имот ПИ № *, за който имот е отреден УПИ ** от кв. 22 по плана на [населено място] с площ от 235 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с площ от 67.50 кв.м. и второстепенна стопанска постройка с площ от 20 кв.м. на стойност 13 066 лв. (тринадесет хиляди и шестдесет и шест лева).
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 161 от 12.06.2018 година по гр.д. № 907/2015 година на РС – Велинград в частта, с която в дял на Е. А. К. по реда и на основание чл. 349, ал.1 ГПК е възложен ПИ № *, за който имот е отреден УПИ ** от кв. 22 по плана на [населено място] с площ от 235 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с площ от 67.50 кв.м. и второстепенна стопанска постройка с площ от 20 кв.м. на стойност 13 066 лв. (тринадесет хиляди и шестдесет и шест лева) като за уравнение на дяловете на съделителите М. А. К. и С. А. К. същата е осъдена да заплати на всеки от тях по 2 178 лв. (две хиляди сто седемдесет и осем лева) в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по извършване на делбата, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното и изплащане.
В частта по извършване делбата на останалите недвижими имоти, допуснати до делба по делото, решението, като необжалвано в тези части, е влязло в сила.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение e неправилно и необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Искането да се допускане касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че по материално правния въпрос: представлява ли първият етаж от процесната жилищна сграда, изградена във вид, годен за обитаване и обитаван преди 17.06.1963 г., самостоятелно жилище, независимо дали отговаря на изискванията за минимални светла височина на жилищата по сега действащите СПН, поделяема ли е процесната сграда на две самостоятелни жилища и следваше ли да се поставят и двата жилищни имота в дял само на единия от двамата съделители, които са поискали получаването на реални дялове в тази делба?, с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 96 от 06.11.1971 г. на ОСГК на ВС.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Е. К. и С. К. чрез адв. М. Ш. АК – П., в който се излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски за производството .
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед предмета на делото – делба на недвижим имот във втората фаза – по извършването.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция в обжалваната му част – по извършване на делбата на неподеляем поземлен имот, за който е отредено УПИ ** от кв.22 по плана на [населено място], целия застроен и незастроен с площ от 235 кв.м. заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда на застроена площ от 67,50 кв.м. и второстепенна едноетажна стопанска постройка на два етажа със застроена площ от 20 кв.м. чрез възлагането му в дял на Е. К., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото не е установено към дата 17.05.1963 г. да са съществували обособени отделни жилища, които могат да бъдат предмет на възлагателна претенция. Съществуващите към приключване на съдебното дирене в хода на делбения процес двата етажа на допуснатата до съдебна делба жилищната сграда, без същите да са пространствено и функционално обособени като самостоятелни жилища и без да се ползват като такива, не подлежат на самостоятелно възлагане. Безспорният факт, че къщата, предмет на делбата, е строена в периода 1962 – 1963 г., не е възприет от решаващият съд като достатъчно основание за прилагане постановката на ТР № 96/ 16.11.1971 г. на ОСГК на ВС.
Поставеният правен въпрос: представлява ли първият етаж от процесната жилищна сграда, изградена във вид, годен за обитаване и обитаван преди 17.06.1963 г., самостоятелно жилище, независимо дали отговаря на изискванията за минимални светла височина на жилищата по сега действащите СПН, поделяема ли е процесната сграда на две самостоятелни жилища и следваше ли да се поставят и двата жилищни имота в дял само на единия от двамата съделители, които са поискали получаването на реални дялове в тази делба не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване нито на основание чл. 280, ал .1, т. 1 ГПК , нито т. 3 ГПК.
Въпросът е некоректно формулиран, доколкото съчетава две логически противопоставящи се несвързани части.
Цитираното тълкувателното решение, чието приложение се иска по делото, е неотносимо към поставения въпрос и в двете му части доколкото към посочената в тълкувателното решение дата – 17.05.1963 година според данните от делото наследодателят на спорящите страни А. М. К. (А. Г. К.), е закупил (л.89, РС) къща със сутерен, от 60 кв.м., дворно място от 250 кв.м. и оборче – паянтово с частен писмен договор от дата 10.10.1974 година. Възприетата с тълкувателното решение възможност за отклоненията от изискванията на §38 и 39 от Строителните правила и норми, действали до изм. на ППЗПИМН от 1950 година, да са приложим закон при преценката на евентуалната поделяемост на къщата на два самостоятелни обекта, е неотносима към спора за поделяемостта при действащите понастоящем изисквания на ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове. Къщата е закупена за нуждите на семейството на А. М. К. като еднофамилен имот към 1974 година, няма данни да е ползван от две семейства при фактическа поделяемост, нито е бил съсобствен, за да се постави въпрос при една евентуална делба, дали всеки нов обект, оформен като реален дял според ползването му, може да се счита за жилище. Посоченото тълкувателно решение, с приетата теза, при действието на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), че делба на заварени към 17.05.1963 година съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи, е абсолютно неотносима към фактите и действащите правила за съдебна делба към настоящия момент.
Втората част на изведения въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК предполага безусловно установена техническа възможност за обособяване на два дяла от допуснатия до съдебна делба жилищен имот, каквито изводи на съда (въпреки наличните технически проекти) няма с оглед обстоятелството, че помещенията на кота нула не отговарят на характеристиката за жилище. Възлагането по реда и на основание чл. 349, ал. 1 ГПК е извършено според установените от законодателя критерии и в съответствие на разясненията по ТР № 1/2004 година на ОСГК на ВКС, поради което няма основания за допускане на касационното обжалване.
По направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски за производството: При изложените съображения за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски за основателно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложеният Договор за правна защита и съдействие № 000900 от 03.06.2018 година на адв. М. Ш. – АК-П. (л. 25) доказва размера на сумата, която следва да бъде присъдена за възстановяване на направените за защита в касационното производство разноски, а именно в размер на 500 лв. (петстотин лева).
По изложените съображения, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационна жалба с вх. № 3479/18.04.2019 г. подадена от М. А. К. чрез адвокат П. Х. АК-П. против Решение № 105/28.03.2019 г по въззивно гр. дело № 795/2018 г. на ОС – Пазарджик.
ОСЪЖДА М. А. К. да заплати на Е. К. и С. К. сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/ на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за защита в касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :