4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 204/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
[населено място], 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 204/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/с предишно наименование [фирма]/, [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, постановено на 02.10.2009 год. по в.гр.дело № 2695/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 29 състав от 07.03.2008 год. по гр.дело № 16626/2006 год., с което е уважен предявеният от Б. С. С. от [населено място] отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е признато за установено по отношение на ответника-касатор, че ищецът не дължи сумата 2 495,31 лева, представляваща едностранно служебно начислена коригирана стойност на доставена електрическа енергия за изминал период – 05.01.2006 год. – 01.07.2006 год. – установена с констативен протокол № 0002027/03.07.2006 год. при отчитане на електромер с абонатен № [ЕГН].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че не е отдадено значение на съставения констативен протокол, послужил като основание за санкционно коригиране на сметката за подадената ел.енергия през процесния период съгласно чл.25, ал.2, т.1 от Общите условия за договорите за продажба на ел.енергия на [фирма] в сила от 01.10.2005 год.
В допълнително изложение към касационнатажалба като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа становище, че въпросът „дали показанията за дневна тарифа на електромера към датата на извършената проверка представляват изходни данни за формирането на коригираната сметка по смисъла на чл.25, ал.2, т.1 от Общите условия на [фирма]” е от съществено значение за точното прилагане и тълкуване на закона без да излага никакви доводи в тази насока.
Ответникът по касационната жалба Б. С. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Д.Стефанов от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в касационното производство в размер на сумата 150 лева – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение възивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, като е прието за установено, че ищецът Б. С. не дължи на [фирма] сумата 2 495,31 лева, представляваща коригирана стойност за доставена ел.енергия за периода 05.01.2006 год. – 01.07.2006 год., установена с констативен протокол № 0002027/03.07.2006 год. Преценявайки законността на извършената от ответника-касатор едностранна корекция на дължимите от ищеца суми за потребена ел.енергия за изминал период, съдът е приел, че в това производство ответникът носи изцяло тежестта на доказване на основанието за възникване на спорното парично задължение и неговия размер. В тази връзка, тъй като едностранно съставеният от електроразпределителното дружество констативен протокол /представляващ частен свидетелствуващ документ, който се ползува с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти/, послужил като основание за коригиране на сметката е оспорен от ищца, в тежест на ответника е да докаже достоверността на отразените в него данни, използувани като база за изчислението на показанията, въз основа на които е извършена процесната корекция. Тъй като ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, съдът е направил решаващият извод за недължимост на процесната сума – предмет на иска.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито е изложил конкретни доводи, обосноваващи наличие на основание за допускане на касационно обжалване, което е негово задължение съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Поставеният в края на изложението въпрос е фактически, а не правен и отговорът му е изцяло в зависимост от фактите и доказателствата по конкретното дело. Суверенно право на решаващия съд е дали да кредитира или не дадено доказателство. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, изразяващи се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквато касаторът въобще не сочи. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допустимост на касационно обжалване по цитирания текст. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в касационното производство в размер на сумата 150 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, постановено на 02.10.2009 год. по в.гр.дело № 2695/2008 год.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Б. С. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 150/сто и петдесет/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: