1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр. София, 22.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 965 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. М. С. срещу решение № 937 от 06.06.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 1484/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 577 от 05.12.2011г. по т. дело по несъстоятелност № 290/2004г. на Окръжен съд Враца, на основание чл. 709, ал. 1 ТЗ е възобновено производството по несъстоятелност срещу [фирма], [населено място], длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото, прекратяване на дейността на предприятието, прекратени са правомощията на органите на длъжника, длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, назначен е временен синдик и му е определено първоначално възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „длъжникът ще бъде ли в неизпълнение на задълженията по оздравителния план, ако не той, а друго лице е изпълнител на плана”.
[фирма] в несъстоятелност, [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражения за нейната недопустимост като подадена от лице, което не е процесуално легитимирано да участва в производството, евентуално нейната неоснователност и правилност на въззивното решение.
[фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение.
[фирма], [населено място] и Национална агенция за приходите, [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] за недопустимост на касационната жалба е неоснователно, тъй като касаторът притежава процесуалноправна легитимация да обжалва въззивния съдебен акт, предвид участието му като страна в първоинстанционното и въззивното производства.
С решение от 07.12.2004г. по т. дело № 290/2004г. на Окръжен съд Враца е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
С определение от 31.03.2005г. по същото дело съдът е одобрил списъка на предявените и приети вземания на кредиторите. В срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ са представени два оздравителни плана – по един от длъжника и синдиците на дружеството. На събрание на кредиторите, проведено на 30.09.2005г., е приет предложеният от синдиците план за оздравяване на дружеството в несъстоятелност, а предложеният от длъжника оздравителен план не е приет.
С влязло в сила решение № 54 от 10.01.2007г. по т. дело № 290/2004г. на Окръжен съд Враца е утвърден на основание чл. 704, ал. 1 ТЗ плана за оздравяване на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], внесен от синдиците Б. Л. Б. и А. Г. Р. на 25.05.2005г. и приет от събрание на кредиторите на 30.09.2005г., и е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма].
Въззивният съд е констатирал, че в оздравителния план била предвидена продажба на търговското предприятие от длъжника на изпълнителя на оздравителния план [фирма] за сумата 85 742 908,26 лв., а в приложения към плана проект за договор за продажба на търговското предприятие в задълженията на търговското предприятие са включени всички предявени в хода на производството по несъстоятелност вземания на кредитори, приети от синдика и съда по несъстоятелността, включени и преобразувани в оздравителния план, допълнително предявените вземания по чл. 688 ТЗ и вземанията, предмет на установителни искове, предявени по реда на чл. 694 ТЗ. По делото е установено обявяване на договора за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма], [населено място] на [фирма] с решение от 04.05.2007г. по ф. дело № 283/2005г. на Врачански окръжен съд и вписване на прехвърляне на търговското предприятие от [фирма] на [фирма] на основание обявения за сключен договор за продажба на търговско предприятие.
Решаващият съдебен състав е анализирал размера, начина и сроковете за удовлетворяване на вземанията на [фирма], [фирма] и Национална агенция за приходите съгласно приетия и утвърден оздравителен план, констатирал е размера на дължимите вноски към [фирма] и [фирма] с настъпил падеж, съответно 876 048,30 лв. /към [фирма]/ и 342 117,39 лв. /към [фирма]/ и поради липсата на доказателства за плащане на посочените суми е направен извод за неизпълнение на задълженията по утвърдения план за оздравяване от страна на изпълнителя на плана [фирма], на когото с договор за продажба е прехвърлено търговското предприятие, и наличие на предпоставките за постановяване на решение по чл. 710 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посоченият от касатора правен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: допустимо ли е възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 709, ал. 1 ТЗ, когато изпълнител на оздравителния план е приобретателят /купувачът/ на предприятието на дружеството в несъстоятелност. По този въпрос не е формирана съдебна практика и тъй като се налага изясняване на установеното в закона правило и тълкуване на относимите правни норми, както и с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Дължимата държавна такса за производството по разглеждане на касационната жалба в открито заседание е в размер 125 лв. и същата е внесена от касатора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 937 от 06.06.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 1484/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.