Определение №31 от 23.1.2014 по гр. дело №6921/6921 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 31

София, 23.01.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6921 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Б. против решение № 82/20.06.2013г. по гр.д.№ 129/2013г. на Разградски окръжен съд, в частта, с което тя е осъдена да заплати на И. А. М. сумата 7 630 лв., с която се е увеличила стойността на нейната част от делбения имот, находящ се в [населено място], [улица] резултата на извършени подобрения след фактическата раздяла между страните по делото – бивши съпрузи и да заплати държавна такса в размер на 318,60 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната част, поради това, че не е доказано, че всички описани във фактурата, издадена от фирма [фирма] строително монтажни работи са извършени, че ако са извършено – това е станало по време на фактическата раздяла между страните и че са в посочения обем. Затова счита решението и за необосновано.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса: „налице ли са подобрения на делбения имот за съпруга, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност при наличието на събрани доказателства в тази насока от първоинстанционния съд, които опровергават наличието на собствен принос и извършени подобрения от единия съпруг”. По този въпрос твърди основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, но навежда довод, че въззивното решение противоречи на мотивите на Р № 710 /01.12.2003г. по гр.д.№ 283/2003г. на ВКС І гр.о., което не представя.
Ответникът по жалбата оспорва допускането до касация поради това, че формулираният въпрос е неясен, въззивният съд се е съобразил с цитираното решение, а посоченото основание за допускане чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е обосновано в изложението и не съответства на изложеното в него..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Производството е във фаза по извършване на делбата. С влязлата в сила част от решението процесния имот – жилище на първия етаж, склад и гараж в приземния етаж в сградата, находяща се в [населено място], ул. „Ж. № 14 е изнесен на публична продан. Делбата за този имот е допусната при равни права. Бившите съпрузи са купили имота по време на брака от публична продан през 2005г. а фактическата раздяла между тях е настъпила в края на месец октомври 2007г. И. А. М. е заявил в срок претенция по чл. 346 ГПК за ? от стойността на извършени по време на фактическата раздяла и платени от него подобрения в размер на 23 906,90 лв., за които представя фактури и платежни документи.
РС е отхвърлил претенцията, като е приел, че всички подобрения са извършени преди фактическата раздяла.
Въззивната инстанция, позовавайки се на показанията на св. Л. С., протокол за СМР на л. 130 от делото и фактура № 194/18.08.2008г. /л. 131/ е приела, че описаните в първия документ строително монтажни работи извън жилището, в дворното место, са извършени в имота на страните след фактическата раздяла. Възраженията на ответницата са касаели обема им, поради това, че част от тях са скрити работи, но СТЕ е изяснила, че тези, които са описани са взаимно свързани и съществуването им е безспорно. Отразеното в писмените документи за обема и изводите на СТЕ в последното заключение във връзка с това не са опровергани. Стойността на СМР по посочения протокол видно от фактурата е 19 021 лв. С фискален бон и фактура № 5221.04.2008г. се доказва закупуване на тротоарни плочки за 999,94 лв., които са намерени налични в имота от СТЕ. Същевременно тези подобрения поради естественото овехтяване са увеличили стойността на имота към настоящия момент с по-малка обща стойност 15 260 лв., от които жалбоподателката е осъдена да заплати половината – 7 630 лв. с обжалваната част от решението.
Поставеният въпрос е неясен, но се свежда до това фактическата раздяла изключва ли приноса на другия съпруг във възмездно придобито имущество, включително и извършени подобрения в този период, заплатени само от единия съпруг. Съдебната практика е последователна относно това че когато фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг на това имущество от другия /ТР № 35/1971г. на ВС Р № 43/05.04.2013г. по гр.д.№ 802/2012г. ІІ гр.о. Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот – съпружеска имуществена общност по време на фактическата раздяла защото чрез тях се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената вещ. Когато за извършените подобрения, или разноски в имота – съпружеска имуществена общност след трайна фактическа раздяла /която изключва приноса на другия/ или след развода е платил само единия съпруг, другия се обогатява за негова сметка, защото се увеличава стойността на имота. Затова той може по реда на чл. 346 ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от стойността на подобренията и необходимите разноски. С цитираното от касаторката Р № 710/01.12.2003г. гр.д.№ 289/2003г. І гр.о. ВКС е направено разграничение кога влагането на средства в имот съпружеска имуществена общност може да доведе до трансформация на правото на собственост и кога се касае само за претенция за подобрения, която има само облигационен характер. Когато се касае за влагане на средства за построяване на обект до момента на възникването му като самостоятелен е налице основание за трансформация. Когато се влагат средства след възникване на обекта като самостоятелен – довършителни работи се касае за подобрения, които се претендират по реда на сметките в делбеното производство, или като самостоятелен осъдителен иск на облигационно основание. Въззивният съд се е съобразил с това решение, а не е постановил съдебен акт в противоречие с него. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Относно това, че имота е бил съпружеска общност, която след развода се е превърнала в съсобственост при равни права между страните е влязло в сила решението по допускане на делбата.. В случая е установено съставяне и плащане на фактурата и фискалния бон по другата фактура след фактическата раздяла, което оборва приноса на съпругата. По това време тя вече е живяла в друг имот в друг град.
В изложението е посочено основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице когато правната норма, която трябва да се приложи е неясна, или непълна и следва по пътя на тълкуването да се извлече точният й смисъл. Правната уредба, касаеща подобренията, извършени между бивши съпрузи по време на фактическата раздяла, или след развода в съсобствен имот не е нова. Съдебната практика приема, че фактическата раздяла изключва приноса, че стойността на извършените в имота – съпружеска имуществена общност, подобрения от единия съпруг през времетраенето й може да се претендира след прекратяване на брака. Когато за подобренията не е дадено съгласието от другия съпруг, отношенията след развода следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал.2 ЗЗД, защото подобренията са направени и в собствен интерес. В този случай обезщетението е в размер на обедняването, т.е. на по-малката между разноските за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота. В този смисъл е Р № 820/20.09.2011г. по гр.д.№ 1009/2009г. ВКС І гр.о. по чл. 290 ГПК Съдът се е съобразил и с тази съдебна практика и е присъдил по-малката между двете стойности. Така обстоятелството, че е налице съдебна практика и че въззивното решение е съобразено с нея сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82/20.06.2013г. по гр.д.№ 129/2013г. на Разградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. А. Б. в обжалваната част, с което тя е осъдена да заплати на И. А. М. сумата 7 630 лв., с която се е увеличила стойността на делбения имот, находящ се в [населено място], [улица] резултата на извършени подобрения след фактическата раздяла между страните по делото – бивши съпрузи и да заплати държавна такса в размер на 318,60 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top