О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
[населено място], 23.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7183 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 16746 от 11.09.2014г. по гр.д. № 5321/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, с което е оставено в сила решение от 27.02.2009г. по гр.д. №19623/2006г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от [фирма] против Т. И. К. искове по чл.108 ЗС относно пет недвижими имота – два апартамента, два подземни гаража и един магазин, подробно описани в решението.
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма]. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1/може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля; 2/ следва ли въззивният съд да разглежда делото при наличие на предпоставки за спиране по чл. 229, ал.1,т.5 ГПК.
Ответникът Т. И. К. взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за собственост относно пет недвижими имота. Ищецът [фирма] е закупил имотите от [фирма] в периода 2000-2001г., като за единия апартамент е сключен договор за прехвърляне правото на собственост, а за останалите обекти – договори за прехвърляне правото на строеж. Безспорно е, че сградата, в която се намират обектите, е въведена в експлоатация през 2006г. Същевременно, дружеството праводател на ищеца – [фирма] е обявено в несъстоятелност, при което процесните имоти са изнесени на публичен търг и са закупени от ответника Т. К.. С влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1122/2004г. на основание чл. 646, ал.2,т.4 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността е прогласена нищожността на договорите, сключени от [фирма] с [фирма] след датата на неплатежоспособност, за продажба на процесните имоти.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът не доказва правото си на собственост върху спорните обекти. Предвид прогласената нищожност на договорите, с които ги е придобил, те са лишени от правно действие, включително и от вещно-прехвърлително такова. Ето защо, ищецът не е могъл да придобие правото на собственост; то е останало у прехвърлителя [фирма] и при извършения публичен търг е придобито от ответника с постановлението за възлагане. Доводите на ищеца за допуснати нарушения при прилагането на чл. 182, б.”г” и „д” ГПК/отм./ съдът е намерил за неоснователни. Изтъкнал е, че по въпроса за преюдициалността на образуваното ново производство е постановено определение на ВКС, а от събраните доказателства е установено, че образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл. 311, ал.1 НК.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос, повдигнат от касатора е: „Може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля ?”. Поддържа се противоречие с незадължителна практика на ВС и ВКС – Решение № 189/2005г. на ІVг.о., Решение № 221/2002г. на І т.о, Решение № 2/1982г. на ІІг.о. От трите решения е представено само второто. То акцентира на дейността на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, която е длъжна да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства, за разлика от контролно-отменителните правомощия по отменения чл.206 ГПК. В обжалвания акт съдът е извършил характерната за въззивното обжалване дейност – обсъдил е доказателствата, направил е свои правни изводи и накрая е сравнил дали крайните му изводи по съществото на спора съвпадат с тези на първата инстанция. В изложението липсва конкретизация кои доказателства касаторът намира за необсъдени. Такава не е налице и в жалбата. Доводите в нея са свързани единствено с твърденията за наличие на престъпно обстоятелство и необходимостта от спиране на производството по делото, каквото първоинстанционният съд е отказал. Предвид горното касационно обжалване по въпроса не може да бъде допуснато.
Вторият правен въпрос е: „Следва ли въззивният съд да разглежда делото при наличие на предпоставки за спиране по чл. 229, ал.1,т.5 ГПК?”. По този въпрос се поддържа противоречие с Решение № 3421 от 18.01.1980г. на ВС, І г.о., Решение № 910 от 16.12.1960г. на ВС, ІVг.о и Постановление № 3/19777г. Първото решение се отнася до задължителната сила на присъдата относно елементите на престъпния състав. Второто решение разглежда иск за намалена имуществена отговорност на работника и сочи, че при разкриването на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи гражданския спор, производството по делото следва да се спре на основание чл. 182, б.”д” ГПК/отм./ Постановление № 3/1977г. съдържа ръководни указания за наказателната политика на съдилищата. В обжалваното решение съдът не е взел становище по подобни проблеми, а изрично е обосновал липсата на допуснати процесуални нарушения при прилагане на разпоредбите на чл. 182, б.”г” и „д” ГПК/отм./. Следва да се отбележи, че тази разпоредба е приложима, а не сочения от касатора чл. 229 от сега действащия ГПК, тъй въззивният съд разглежда делото по отменения ГПК на осн. §2, ал.1 ПЗР ГПК. Видно, че производството е било спирано от въззивния съд двукратно: първо, до приключване на наказателното производство по нохд.№1110/2010г. на СРС, което е приключило с оправдателна присъда и производството е възобновено и второ, до приключване на гр.д.№ 14522/2011г. на СРС, 28 състав, което спиране е отменено с определение № 592 от 19.12.2011г. по ч.гр.д.№457/2011г. на ВКС, ІІг.о. поради липса на преюдициалност. Следователно, при постановяване на решението повдигнатите въпроси, касаещи спиране на производството, са били разрешени. При тази констатация не е налице поддържаното основание за достъп до касационен контрол.
В обобщение, предвид липсата на предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Ответникът не претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16746 от 11.09.2014г. по гр.д. № 5321/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав по касационната жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: