3
определение по ч.гр.д.№ 6191 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 25.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 6191 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. И. Б. срещу определение № 10823 от 15.05.2014 г. на Софийския градски съд, ГК, II Б състав, постановено по ч.гр.д.№ 4335 от 2014 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане от 26.02.2014 г. на Софийския районен съд, 26 състав за връщане като нередовна на частна жалба вх.№ 1038388 от 18.10.2013 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационно обжалване на определението по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК- противоречие на обжалваното определение със задължителна и незадължителна съдебна практика /определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д.№ 564 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., определение № 352 от 24.02.2011 г. по в.гр.д.№ 502 от 2011 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 359 от 01.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2707 от 2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 130 от 23.09.2015 г. по гр.д.№ 2704 от 2015 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по следните правни въпроси:
1. Задължително ли е излагането на мотиви към определението на съда ? и
2. Освобождаването от внасяне на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК от една съдебна инстанция има ли действие за всички съдебни инстанции до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или следва за всяка съдебна инстанция да бъде искано отделно освобождаване от държавна такса ?
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като жалбата е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на делото разпореждане на първоинстанционния съд, съгласно чл.274, ал.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на този акт, е необходимо да са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В конкретния случай не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на СГС поради следното:
1. По първия поставен процесуалноправен въпрос /задължително ли е излагането на мотиви към определението на съда/ няма противоречие между посочената съдебна практика и обжалваното определение. Както в практиката на съдилищата, така и в обжалваното определение на СГС е прието, че съдебните актове следва да се мотивират. В конкретния случай, както в разпореждането на първоинстанционния съд от 26.02.2014 г., така и в определението на въззивния съд от 15.05.2014 г. се съдържат точни и ясни мотиви защо частната жалба вх.№ 1038388 от 18.10.2013 г. на К. Б. следва да бъде върната /тъй като в дадения от съда срок Б. не е внесъл определената му държавна такса за частната жалба, въпреки влизането в сила на разпореждане от 12.11.2013 г., с което искането на Б. за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение/. Дали разпореждането от 12.11.2013 г. е правилно и конкретно дали в него са обсъдени всички релевантни за искането за освобождаване от държавна такса обстоятелства са въпроси, които не са предмет на разглеждане в разпореждането на първоинстанционния съд от 26.02.2014 г. и съответно в определението на въззивния съд от 15.05.2014 г.,тъй като разпореждането от 12.11.2013 г. е влязло в сила и не може да бъде отменяно от съда, който го е постановил.
2. Вторият поставен процесуалноправен въпрос /освобождаването от внасяне на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК от една съдебна инстанция има ли действие за всички съдебни инстанции до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или следва за всяка съдебна инстанция да бъде искано отделно освобождаване от държавна такса/ не е въпрос по чл.280, ал.1 ГПК по смисъла на това понятие, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение, а и не е от значение за делото, тъй като в извънредното производство, образувано по подадената от В. Б. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК, молителят не е бил освобождаван от държавна такса от първоинстанционния съд- бил е освободен от държавна такса само за подаването на настоящата частна касационна жалба.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10823 от 15.05.2014 г. на Софийския градски съд, ГК, II Б състав, постановено по ч.гр.д.№ 4335 от 2014 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.