4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 25.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 486 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от К. Д. Д. и Д. К. П. против определение № 1673 от 30.08.2018 г. по гр.д.№ 1134/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 305 от 16.05.2018 г. по гр.д.№ 247/2018 г. на РС-Несебър, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е върната исковата молба.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на чл. 14 ЗСПЗЗ и на процесуалните правила, тъй като с прекратяване на производството са лишени от единствения път на защита.
В изложението към частната жалба са формулирани въпроси, касаещи представеното с исковата молба писмо № 410/02.02.2018 г. и поставят въпроса представлява ли то отказ от произнасяне, който да подлежи на обжалване по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Формулирани са и въпросите: 1.допустимо ли е установяване по отношение на администратвиния орган ОСЗ-Несебър, че към момента на установяване на допуснатата грешка с решение № 327/29.09.1992 г. на ПК-Несебър, а именно след приключване на гр.д.№ 281/2015 г. на РС-Несебър не са изтекли сроковете за изменение на постановеното решение. ПК-Несебър; допустимо ли е без да има изрично мотиви за липса на правен интерес произнасяне на Бургаския окръжен съд, че молителите не била постигнали положителен за тях акт. Формулирани са и три материално правни въпроса: 1. до колко е приложима съдебната практика за обжалване отказ за произнасяне е приложима когато административният орган отговаря писмено, но не по направеното искане; 2. Доколко е допустимо чрез установителен иск по чл. 124 ГПК да се установява по отношение на ПК установяване съществуването или несъществуването на едно право, или правоотношение, когато има интерес от това за ищеца; 3. доколко отговора в писмото на |ОСЗГ, че не може да преразгледа решение № 327/10.05.1994 г., защото е изтекъл срока по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт.
Не е връчен препис от исковата молба на другата страна, поради което тя не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
Частните жалбоподатели са предявили иск против Общинска служба Земеделие – Несебър, против която искат да бъде установено на основание чл. 124 ГПК, че не са изтекли сроковете за изменение на постановеното решение № 327/29.09.1992 г. на ПК-Несебър, считано след приключване на гр.д.№ 281/2015 г. на РС-Несебър. В исковата молба са твърдели, че в посоченото решение е допусната грешка, като им е възстановен имот № …. в землището на [населено място], вместо имот № …. С влязло в сила решение от 13.04.2016 г. по гр.д.№ 374/2016 г. на Бургаски ОС е отхвърлен предявен от ищците против Община Несебър положителен установителен иск за собственост на имот с идентификатор …. с площ 800 кв.м. С влязло в сила решение по гр.д.№ 1068/2013 г. на РС-Несебър е признато за установено по отношение на ищците по настоящото дело, че Т. Г. Купенов не е собственик на ПИ с идентификатор …. С писмо № 410 от 02.02.2018 г. на ОСЗ-Несебър, ищците са уведомени, че не може да бъде преразгледано решение № 327/29.09.1992 г. на ПК-Несебър, с което им е възстановен имот с идентификатор …., съгласно чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като са изтекли всички срокове, в които ОСЗ може да преразгледа своето решение. С предявеният установителен иск, ищците искат да бъде установено по отношение на ОСЗ-Несебър, че към момента на приключване на гр.д.№ 281/2015 г. на РС-Несебър не са изтекли сроковете за изменение на постановеното решение от ПК-Несебър.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с цитираното писмо № 410/02.02.2018 г. е инкорпорирано волеизавление на ръководителя на ОСЗ, което представлява отказ от произнасяне, който подлежи на обжалване по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ по административен ред, а установителен иск за установяване, че срока не е изтекъл е недопустим. Посочено е, че дали сроковете за поправка на очевидна фактическа грешка са изтекли не е основание за произнасяне на реституционния орган в желания от молителите смисъл.
Първата група формулирани въпроси са свързани с преценка на конкретни доказателства по делото, т.е. касаят правни изводи от доказателства по делото. Те не са правни въпроси, отговорите на които да формират съдебна практика по принципни въпроси. Затова те не съставляват основание за допускане до касация. Втората група материално правни въпроси също са свързани с преценката на отговора на ОСЗ-Несебър в писмо № 410/02.02.2018 г. и също не предполагат отговор на правен въпрос по принцип. Установяването на това, че определен срок не е изтекъл не е равнозначно на установяване съществуването на право, или правоотношение, защото съществуването на право, или правоотношение може да зависи и от други предпоставки освен спазване на срок. В този смисъл съдът е отбелязал, че само установяването на това, че срока не е изтекъл няма да доведе по желания в исковата молба резултат, с който ищците са обосновали правния си интерес.
Отделно от изложеното, съгласно доктрината и установената практика на ВКС, могат да бъдат установявани по съдебен ред само юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи, ако те не са съставени и не могат да бъдат съставени или макар да са съставени, са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени от органа, компетентен да издава такъв документ. Недопустимо е установяване на факти, ако законът предвижда друг ред за установяване на съответния факт /решение № 15-2015-III гр.о./.
В случая ЗСПЗЗ е специален закон и предвижда специални производства за установяване правото на възстановяване върху конкретен имот – по чл.11, ал.1 / административно/ по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ / исково/, които са свързани с краен преклузивен срок, или при спор за правото на възстановяване върху определен имот – исково по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Тъй като въззивното определение е съобразено с правната теория и съдебната практика и не е доказано наличието на друга по съществения за спора правен въпрос, а формулираните въпроси не са правни, а фактически, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите не са посочили защо считат обжалваното определение очевидно неправилно. По изложените съображения и настоящия състав не установява то да е очевидно неправилно.
Тъй като не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № определение № 1673 от 30.08.2018 г. по гр.д.№ 1134/2018 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: