Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
София, 25.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 18.03.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1203/ 2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Г. П. от [населено място], чрез адв.П.К.- САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1313 от 15.07.2012 год., по гр.д.№ 4545/2011 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 21.07.2011 год., по гр.д.№ 2148/ 2009 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу ЗД [фирма], гр.София обективно кумулативно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 15 000 лв. – до пълния размер на исковата претенция от 55 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 12.04.2008 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху горепосочената сума, в размер на законната лихва, за периода от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с съдържанието на обжалваното решение и преценката на доказателствения матирал по делото- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че присъденото му обезщетение за понесените от него в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди е в занижен размер, спрямо вида и характера на последните, поради което не съответства на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
С определение № 768 от 22.11.2013 год. състав на ІІ-ро т.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е в противоречие със задължителната практика на ВКС по същия, израз на която е ППВС № 4/68 год..
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания в депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като не взема допълнително становище при разглеждане на касационната жалба по същество.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изцяло за основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на първостепенния съд относно наличието на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, обуславящ ангажиране пряката гаранционно- обезпечителна отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента за обезщетяване понесените от ищеца неимуществени вреди в резултат на травматичните му увреждания от настъпилото на 12.04.2008 год. в отсечката на пътя П.- Б. ПТП.Позовавайки се на обосноваността на фактическите изводи на първоинстанционния съд Софийски апелативен съд е приел за установени всички относими обстоятелства към преценката за определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД за понесените от ищеца неимуществени вреди, като въз основа на тях е изградил и краен правен извод, че присъдената сумата от 15 000 лв. е в пълно съответствие с установения в разпоредбата принцип за справедливост.
Обжалваното въззивно решение, в отхвърлителната му част – за разликата от 15 000 до 20 000 лв. е неправилно, поради противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД.
Прилагайки законоустановения принцип за справедливост при определяне дължимото на ищеца обезщетение за възмездяване на понесените от него морални вреди, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/ 68 год., според които понятието „справедливост” по смисъла, вложен от законодателя в сочената норма, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения и техния интензитет, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.
Поради това макар и Софийски апелативен съд правилно да е възприел и отразил в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обема на претърпените от ищцата болки и страдания, като не е обсъдил същите, в съответствие с посочените по- горе задължителни указания, е присъдил занижено по размер обезщетение за неимуществените вреди на ищеца.
Видно от заключението на допуснатите и изслушани в хода на делото специализирани медицински експертизи- единична и тройна – получената от П., наред с множество натъртвания, охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, основна травма- счупване на костите на лявата подбедрица на няколко места е довела до хоспитализацията на лицето в болнично заведение с поставянето му на директна екстензия, последвана от оперативна интервенция с прилагане на вътрекостен пирон и необходимостта от пълна чужда помощ за ежедневното му битово обслужване в продължение на два месеца, а през третия месец, след вертикализирането му с патерици и частична чужда помощ.
Същевременно смият оздравителен период, който според в.л. е около шест месеца, за пострадалия, съобразно доказателствения материал по делото е продължил пет и половина месеца, през които последният е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, бил трудно подвижен и до момента все още накуцва, както сочи св.Т..
Следователно съобразено гореизложеното, както и обстоятелството, че през първите 1-2 месеца ищецът е търпял, освен битови неудобства от невъзможността да се самообслужва и интензивни физически болки, които през останалия период до нормалното му възстановяване, са били от средна степен, обосновават правен извод, че при определяне на присъденото с обжалваното въззивно решение обезщетение въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и с оглед точното приложение на закона – паричният еквивалент на болките и страданията на ищеца да отговаря на установения от законодателя критерии за справедливост същият следва да бъде завишен с още 5 000 лв., или общо да възлезе на сумата 20 000 лв..
Последователно в практиката си по приложението на чл.52 ЗЗД, израз на която освен цитираното от касатора ППВС № 4/68 год. са и служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 год., по т.д.№ 708/2009 год. на ІІ т.о.; № 59/ 29. 04.2011 год., по т.д.№ 635/2010 год. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 год., по т.д.№ 619/2011 год. и мн.други, ВКС е поддържал разбирането, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Затова и при определяне на допълнителната сума от 5 000 лв., която да се присъди на ищеца, настоящият съдебен състав съобразява нормативно определените лимити на застрахователните дружества по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” пред посочения в исковата молба период, които както е прието в решение от 24.10.2012 год., по т.д.№ 916/ 2011 год. на І т.о., макар и да нямат самостоятелно значение за приложението на критерия по чл.52 ЗЗД, са индиция за конкретните икономически условия в страната към съответния релевантен за спора момент.
С оглед изложеното и процесуалното правило на чл.293, ал.2 ГПК следва след отмяна на въззивното решение на Софийски апелативен съд в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. и обусловения от него акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в тази му част, ВКС да се произнесе по същество на спора, като поради отсъствие на необходимост от извършване на нови или повтаряне на извършени от въззивния съд съдопроизводствени действия, присъди допълнително на ищеца сумата 5 000 лева.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество „ Б. И.”АД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 200 лв., а на адв.П. К., на осн. чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС, с оглед изхода на делото в касационната инстанция – сумата 400 лв., на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл.290-293 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1313 от 15.07.2012 год., по гр.д.№ 4545/2011 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 21.07.2011 год., по гр.д.№ 2148/ 2009 год. за отхвърляне на предявения от П. Г. П. от [населено място] срещу ЗД [фирма], гр.София пряк иск за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от настъпило на 12.04.2008 год. пътно – транспортно произшествие за разликата от 15 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта, относно обезщетението за забава и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София да заплати на П. Г. П. от [населено място] с ЕГН: [ЕГН] допълнително сумата 5 000 лева / пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди му в резултат на настъпило на 12.04.2008 год. на пътя П.-Б. пътно –транспортно произшествие, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, начиная от 12.04.2008 год. до окончателното и изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд 1313 от 15.07.2012 год., по гр.д.№ 4545/2011 год. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], със седалище [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 200 лв./ двеста лева/.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на адвокат П.К. сумата 400 лв./ четиристотин лева/, деловодни разноски – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: