О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 26.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2387 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ж. В. против разпореждане от 15.10.2008г., постановено по гр.д. № 1000/2007г. на Великотърновски окръжен съд, с което е върната подадената от него касационна жалба против въззивното решение по същото дело поради неизправяне на нередовностите й. .
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е констатирал, че подаденото изложение към касационната жалба не съдържа основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Разпореждането е правилно.
От данните по делото се установява следното: Предявен е от Р. М. И. иск по чл. 108 от ЗС за недвижим имот, който е купил с н.а. № 29.т.І/08.01.2007г. против касатора В. В. Предмет на продажбата и на иска е следния недвижим имот: 113/410 ид.ч. от дворно место, съставляващо ПИ 2218 от кв.320 по плана на В. Т. , ведно с цялата реална западна половина от жилищната сграда. Предявеният иск е уважен, като е преценено за неоснователно възражението на ответника за придобивна давност и е обезсилен представения от него нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка за същия имот от 2005г.
С касационната жалба са повдигнати следните материално правни и процесуални въпроси: 1.може ли да се прехвърля реално обособена част от жилищна сграда, строена преди влизане на ЗУТ и представлява ли това нарушение на чл. 202 от същия закон, 2. прави възражение, че прехвърлителката на ищеца не е била единствен собственик на целия имот, защото не е била единствен наследник на бившия собственик К. М. Ел Х. Х. , защото той може да има и друго семейство в чужбина, защото е мюсюлманин и, 3. че не са обсъдени тези доводи, които пълномощника направил в писмената защита пред въззивният съд. В изложението прави оплакване, че изброените по-горе въпроси не са обсъдени, но не сочи и не обосновава никое от основанията по чл. 280 , ал.1 от ГПК и след оставяне на касационната жалба без движение и даване на повторни указания за изправянето й с представяне на изложение към нея.
Върнатата касационна жалба действително е била нередовна, тъй като в изложението към нея не се сочи и не се обосновава нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК. Касаторът не сочи изложените от него като съществени правни въпроси дали са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, при наличие на противоречива практика по тях на съдилищата, или разрешаването им е в интерес за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въззивното производство е започнало при действие на отменения ГПК и за него се прилагат правилата по него. С писмената защита, която е представена след постановяване на въззивното решение не може за първи път да се правят възражения и да се излагат нови доводи, защото така се нарушава правото на защита на другата страна. Затова формулираните с касационната жалба въпроси не са съществени, защото не са мотивирали съда да постанови обжалваното решение. Необсъждането им от въззивната инстанция се дължи на това, че те са поставени едва в писмената защита на пълномощника на касатора, представена едва на 08.05.2008г. /а решението е постановено на 22.04.2008г./ и не съставлява нарушение на ТР № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС, поради което и не е налице първото основание по чл. 280, ал.1 т.1 от новия ГПК. Жалбоподателят не е посочил и не е представил противоречива съдебна практика по повдигнатите от него въпроси, поради което не е налице и второто основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице е и третото основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Тази хипотеза – точното прилагане на закона с оглед развитие на правото е налице когато конкретна правна норма е неясна, или непълна, поради което има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл, или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на ВКС.. Нормата на чл. 202 от ЗУТ не е непълна и неясна, а и тя не е била приложена от съдилищата по същество, за да се формира извод за основателност на иска, тъй като не е имало изобщо възражение от ответника за нищожност на сделката, от която ищеца черпи права поради противоречие с този законов текст. От материалите по делото не може и да се направи извод дали този текст е приложим към спора, до колкото е безспорно, че двете реално обособени части от сградата са принадлежали на различни лица и до сделката от 2007г.
По изложените съображения, възивният съд правилно е формирал извод за нередовност на касационната жалба поради непосочване на основания за допускането й до разглеждане, поради което и определението за връщането й е съобразено с процесуалните правила и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 15.10.2008г., постановено по гр.д. № 1000/2007г. на Великотърновски окръжен съд с което е върната подадената от В. Ж. В. касационна жалба
.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: