Определение №31 от 26.6.2013 по гр. дело №46/46 на Петчленен състав отделение, Гражданска колегия на ВКС

О п р е д е л е н и е

№ 31

[населено място] , 26.06.2013 година

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, в закрито заседание проведено на двадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боян Магдалинчев
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Албена Бонева
Марио Димитров
Любка Андонова

като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 46/2012 година

Спорът е за подсъдност по реда на чл.135, ал.4 от Административно процесуалния кодекс.
Районен съд, [населено място] с определение № 3350 от 21.11.2012 г. по гр.д. № 2011250101609 по описа за 2012 г. е повдигнал препирня за подсъдност по делото, което е образувано по жалба на К. С. Д. и С. С. В., двамата от [населено място] против решение № 267 по протокол № 9 от 25.07.2012 г. на ОС , [населено място], ведно с потвърдителното решение № 284 по протокол № 10 от 22.08.22.08.2012 г. на ОС, [населено място]. Тези решения са оспорени и от областният управител на област “Б.” със Заповед № ОА-АК-491 от 11.09.2012 г.
Първоначално жалбите и заповедта на областният управител “Б.” са били подадени пред Административният съд, [населено място] и за тях е образувано е адм. д. № 589 от 2012 г.. С определение № 1318 от 2.10.2012 г. по това дело те са оставени без разглеждане и производството е прекратено. Мотивите са били , че тези решеният нямат характера на индивидуален административен акт, поради което следва да се атакуват пред съдилищата и да се приложи редът по ГПК, а не този по АПК.
Определението за прекратяване е отменено с определение № 14139 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм.д. № 13515 от 2012 г. и делото е изпратено на Районен съд, [населено място], който е повдигнал препирня за подсъдност.
Върховния касационен съд и Върховният административен съд, петчленен състав след проверка на данните по делото и изтъкнатите доводи приема за правилно следното :
Компетентен да разгледа жалбата на К. С. Д. и С. С. В., двамата от [населено място] против решение № 267 по протокол № 9 от 25.07.2012 г. на ОС , ведно с потвърдителното решение № 284 по протокол № 10 от 22.08.22.08.2012 г. на ОС, [населено място] и заповедта на областният управител , гр. “Б.” е Административен съд, гр. “Б.” поради следното :
Решението на общинския съвет е взето в изпълнение на правомощията му, предоставени с нормата на чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и подлежат на оспорване по реда на чл.45 ЗМСМА, независимо по какъв повод са взети, стига в закона да не е предвидено друго. . Според чл.8 , ал.11 от Закона за общинската собственост актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи-общинска собственост подлежат на контрол, и могат да бъдат оспорвани по реда посочен по-горе. Тези решения имат характера на общи административни актове съгласно чл.65 от Административно процесуалния кодекс, а не са индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което следва да се извлече от естеството и съдържанието им и техния автор, а не от обстоятелството, че техен предмет е земеделска земя. Заповедите на областният управител, който осъществява защита на общинската собственост, включваща и общинския поземлен фонд подлежат на контрол съобразно чл.143, ал.3 вр. с чл.140 от Конституцията. При положение, че в случая не е налице спор относно законосъобразността на акт, издаден на основание посочените нормативни актове, по отношение на който е приложимо изключението от общата компетентност за разглеждане на административноправни спорове от административните съдилища, настоящият смесен съдебен състав намира, че жалбата и заповедта против решението на Общински съвет гр. “С. “ подлежат на разглеждане по общите правила на АПК, тъй като не попада в изключенията, предвидени в № 19 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39/20.05.2011 г./.Предвиденият в чл.45, ал.4, вр. с ал.11 ЗМСМА не дерогира наличието на друг специален ред, предвиден за обжалване на индивидуалните административни актове по земеделската реституция или актовете които ОСЗГ издава в обезщетителното производство по чл.19а ЗСПЗЗ вр. с чл.19, ал.16 и чл.27а ППЗСПЗЗ. Нормата на § 19 от ЗИД АПК не намира приложение при конкретното оспорване щом за него е предвиден друг специален ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд и Върховния административен съд, петчленен състав ,

О П Р Е Д Е Л И :

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на К. С. Д. и С. С. В., двамата от [населено място] против решение № 267 по протокол № 9 от 25.07.2012 г. на ОС , ведно с потвърдителното решение № 284 по протокол № 10 от 22.08.22.08.2012 г. на ОС, [населено място] и заповедта на областният управител № ОА-АК-491 от 11.09.2012 г. на област “Б.” е Административен съд, [населено място].
ИЗПРАЩА делото на Административен съд , [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top