О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
гр. София, 27.01.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 248 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11088 от 10.11.2016г. на П. М. Н. от [населено място], срещу определение № 267а от 29.06.2016г., постановено по ч.гр.д. № 2376/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба вх. № 4872/01.04.2016г. срещу определение № 827 от 01.04.2016г. по ч.гр.д. № 1056/2016г. на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателят не излага правни доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, а бланкетно изразява несъгласието си с него.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Определение № 827 от 09.03.2016г., постановено по ч.гр.д. № 1056/2016г. на Софийски апелативен съд е потвърдено разпореждане от 09.12.2015г. по гр.д. № 8949/2015г. на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба, подадена от П. М. Н. срещу решение от 04.03.2015г. по гр.д. № 44047/2012г. на Софийския районен съд, като просрочена .
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, е приел, че подадената частна касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е процесуално недопустима на основание на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК. Производството е образувано по искова молба, с която са предявени пасивно субективно съединени искове за заплащане обезщетение за имуществени вреди в размер на 675 лв. Посочената сума представлява цената на иска, съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК и тъй като е под законоустановения праг от 5000лв. за граждански дела, касационният контрол е недопустим.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК препраща към нормата на чл.280, ал.2 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК цената на иска. Разпоредбата е императивна и според нея не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – за граждански дела такива са тези с цена на иска под 5000лв. В случая цената на заявените за разглеждане искове е под законоустановения минимум, поради което съставът на ВКС правилно е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 267а от 29.06.2016г., постановено по ч.гр.д. № 2376/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: