О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 29.01. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1430 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 – във вр. чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2545 от 22.ІІІ.2018 г. на ломското „Евинис” ООД (в несъстоятелност), подадена чрез неговия процесуален представител /синдик/, против решение № 47 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 9.ІІ.2018 г., постановено по т. дело № 695/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 96/16.VІІ.2015 г. на ОС-Пазарджик, по т.д. № 119/2015 г. (същото поправено с Р. № 121/30.ІХ.2015 г.) в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от този търговец срещу община Велинград осъдителен иск за заплащане на неизплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи /СМР/ по сключен помежду им договор № 432/28.ІХ.2007 г. до размер на сумата от 833 850.40 лв. (осемстотин тридесет и три хиляди осемстотин и петдесет лева и четиридесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /17.VІІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане, КАКТО и в частта, с която търговеца настоящ касатор е бил осъден – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на общината във Велинград разноски в размер на 38 835.77 лева.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, „Евинис” ООД (в Н.) претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния му иск срещу велинградската община с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД да бъдел уважен за сума в размер на 1 249 646 лв. или, алтернативно – с присъждането на поне 1 009 131 лева дължимо възнаграждение за процесните СМР.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател (в Н.) обосновава приложно поле на касационния контрол I едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разбирана „в широк смисъл”: понеже не били изпълнени задължителните указания, дадени от предходния негов състав при връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция в хипотезата на чл. 293, ал. 3 ГПК. Вместо формулиране на конкретен въпрос от значение за изхода по конкретното дело /бил той материално- или процесуалноправен/, по който Пловдивският апелативен съд да се е произнесъл с атакувания свой акт по съществото на спора, наред с горната допълнителна предпоставка търговецът настоящ касатор поддържа, че налице била и тази по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, защото от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било изразеното от въззивната инстанция становище в мотивите й, че разпоредбата на § 115 от ЗИД на Закона за обществените поръчки (Обн. ДВ, бр. 40/2014 г.), въвеждаща новия чл. 42а в ЗОП, всъщност „санира с ретроактивен ефект тези сделки”.
Отделно от горното касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение било и „очевидно неправилно” – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на жалбата му до разглеждане по същество от ВКС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация община Велинград писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на общото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 10 000 лв., изплатена като адвокатски хонорар, видно от приложените към отговора пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 413 от 20.ІV.2018 г.
Конституираният в процеса като трето лице-помагач на страната на общината Държавен фонд „Земеделие” не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, постановено по реда на чл.294 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на ломското „Евинис” ООД (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на Пазарджишкия окръжен съд в първата от посочените по-горе две негови части, въззивната инстанция е приела – при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК след дадените й от ВКС задължителни указания с отменителното решение по чл. 290 ГПК, че: „към 20.03.2009 г., когато „Евинис” ООД е сключил договор с „Темет” ООД за прехвърляне на търговското си предприятие, той (търговецът настоящ касатор – бел. на ВКС) е бил носител на вземането за заплащане на възнаграждение за извършени СМР по процесния договор № 432/29.09.2007 г.”, а доколкото последното не е било валидно прехвърлено с договора за цесия, същото – като неразделна част от търговското предприятие, е станало обект на прехвърлителната сделка от 20.03.2009 г.: „съгласно последвалите изменения в ЗОП /отм./, на които е придадено обратно действие”, а именно § 115, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗОП (Обн. ДВ, бр. 40 от 13 май 2014 г., в сила от 1.VІІ.2014 г.), въвеждаща чл. 42а, според която разпоредба „Паричните вземания по договорите за обществени поръчки, и по договорите за подизпълнение, са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантният въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, т.е. налице ли е в процесния случай която е да е от двете, релевирани от касатора „Евинис” ООД (в Н.), предпоставки по т. 1 или по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. При ясната разпоредба на § 115, ал. 3 към ЗИДЗОП /отм./ (Обн. ДВ, бр. 40 от 13 май 2014 г., в сила от 1.VІІ.2014 г.) за темпоралното действие на новия чл. 42а от ЗОП, важимост има разяснението по т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на горецитираното тълкувателно решение.
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК Пловдивският апелативен съд да го е решил въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 във вр. чл. 295 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация велинградска община искане за това, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати направените разноски за заплащане на хонорар за един неин адвокат от АК-Пловдив в размер на сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 9.ІІ.2018 г., постановено по т. д. № 695/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Евинис” ООД (в несъстоятелност) /ЕИК / със седалище и адрес на управление в гр. Лом, област Монтана, ул. „Пристанищна” № 16, представлявано от неговия синдик адв. Д. С. – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация община Велинград /Булстат[ЕИК]/ СУМА в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), изплатена като хонорар за упълномощен от нейния кмет адвокат от АК-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2