ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
София,29.01.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3123 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. В. С. от София, приподписана от адвокат В.О., срещу въззивното решение на СГС от 21.І.2019г. по в.гр.д. № 7793/2018г.
Ответникът по жалбата Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия /БПЦ-БП/ в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ст.С. е заел становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 29.ІІІ.2018г. по гр.д. № 71399/2017г., с което са отхвърлени предявените от М. С. срещу Светия синод на БПЦ-БП искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: с влязло в сила на 14.ІІ.2017г. решение по в.гр.д. № 8451/2016г. на СГС трудовото правоотношение за длъжността „началник отдел синодални имоти в структурата на администрацията на Светия синод /с наименование по НКПД „главен технически сътрудник”/ е възстановено; със заповед от 07.VІІІ.2017г. трудовото правоотношение за длъжността „главен технически сътрудник” в структурата на администрацията на Светия синод е прекратено поради съкращение; по щатното разписание към 07.ІV.2017г. длъжността е била единствена, а по щатното разписание, в сила от 04.VІІІ.2017г., тя е премахната; ищецът от първоначалното му назначаване през 1995г. до уволнението му през 2017г. е заемал длъжността „главен технически сътрудник”, която при постъпването му се е наричала „началник отдел църковни имоти”, наименувана съобразно НКПД от 2005г. и от 2011г. „главен технически сътрудник”, видно от длъжностната характеристика; съкращението е реално и е извършено от оправомощен орган; тъй като длъжността е била единствена, подбор не е извършен и такъв не се е следвал. Прието е при тези обстоятелства, че уволнението е извършено при наличие на предвидените в закона предпоставки, поради което предявените искове са неоснователни.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено от съда указание /л.53-55 от преписката по въззивното дело/, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на решението. Изложени са в тази връзка съображения, че със съдебното решение ищецът бил възстановен на длъжност „началник отдел „Синодални имоти” в структурата на Светия синод, със заповед на работодателя – на длъжност „главен технически сътрудник” в структурата на администрацията на Св.синод, а бил уволнен от длъжността „главен технически сътрудник”, но при отдел „Синодални имоти” в структурата на администрацията на Св.синод, при което не ставало ясно дали е изпълнено решението за възстановяване, че нямало поне допълнително споразумение след възстановяването, от където да са видни длъжността и заплатата, не било представено решение на Св.синод за утвърждаване на длъжностната характеристика, нямало предаване на никакви документи и средства за работа, данни за възлагане на задачи, не било взето предвид, че на ищеца не са начислени и изплатени начисления, клас прослужено време и че е записан в щатната таблица от 24.ІV.2017г. на 1/2 щат, а е съкратен от пълен и така следвало да бъде възстановен, че не можело да се съкрати служител, който не е подписал трудов договор, не е допуснат да работи, а виси в коридорите на седалището на ответника и не му е дадена възможност да престира труд, поради което заповедта за уволнение била недействителна, че по направеното възражение за нищожност на заповедта за уволнение съдът не се произнесъл.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускането на касационно обжалване на твърдяното от касатора основание.
Съображенията за очевидна неправилност на въззивното решение не обосновават такъв извод. Касаторът нито в изложението си, нито в касационната си жалба, не сочи пороци, а и съдът не констатира такива, изразяващи се в особено съществени нарушения на процесуалния и материалния закони и на правилата на формалната логика, видими пряко от съдържанието на решението, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства и на приложените норми. Съображенията в изложението, обобщени в твърдения, че правните изводи не съответствали на реалното фактическо и правно положение, че решението е необосновано и че е налице нищожност на акта на съкращаване – потвърждава се уволнението с процесната заповед без нов валидно сключен трудов договор, представляват оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които касационният съд може да подложи на проверка, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.VІІ.2019г.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-В въззивен състав, № 490 от 21.І.2019г. по в.гр.д № 7793/2018г.
ОСЪЖДА М. В. С. от [населено място] да заплати на СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: