О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
Гр.София, 30.01.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 41 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Р. Ж. Г., И. Д. Г., К. Д. Ц., К. Д. Б., Д. К. Д. и В. К. Д. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1170/ 19.10.2011 г. по в.гр.д.№ 774/11 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 4638/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 4772/06 г. на Варненския районен съд- за отхвърляне на предявения от молителите против И. С. Д. и Д. И. Д. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], кв.В., съставляващ реална част от ПИ № * по ПНИ на СО „Б. д.”, с площ на частта от 350 кв.м., при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, път и останалата част от ПИ № *. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителите при неговото решаване, а именно Протокол № 13/ 22.11.1988 г. на Общински народен съвет- [населено място], с който е взето Решение № 217-4-9 за одобряване на приложените списъци с лица, на които са предоставени земи за ползване по реда на ПМС № 26/ 22.11.1988 г. Според молителите, от съдържанието на документа се налага извода, че в полза на праводателя на ответниците- И. И., не е учредено надлежно право на ползване върху процесния имот, тъй като в протокола липсва описание на предоставения му имот по местност и граници, с оглед на което в полза на неговите наследници не е могло да възникне право на собственост съгласно П..4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Същевременно в молбата за отмяна липсват каквито и да са твърдения за обстоятелствата и времето на снабдяване с представеното „новооткрито писмено доказателство”. На така релевираното основание се моли влязлото в сила решение Варненския окръжен съд да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане.
Ответниците по молбата- И. С. Д. и Д. И. Д. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК отговор, с който молят същата да не бъде допусната до разглеждане, тъй като не се основава на надлежно твърдение за наличие на „новооткрито писмено доказателство” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителите не твърдят да са узнали за съществуването на представения документ след приключване на устните състезания пред въззивния съд, респ. да са били лишени обективно от възможността да го ангажират като доказателство по делото, с оглед на което същият, независимо от съдържанието му, не е “ново писмено доказателство” по смисъла на процесуалния закон. Тъкмо напротив- видно от поставения печат от Регионална дирекция „Архиви”- Териториален архив- [населено място], документът се съхранява в общодостъпно държавно учреждение и обективно е могъл да се ангажира като доказателство при разглеждането на делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Нещо повече- представеният препис е заверен на 22.03.2010 г., т.е. преди приключване на устните състезания пред въззивния съд на 03.10.2011 г., поради което пропускът да се приобщи към доказателствата по делото се дължи на процесуалната небрежност на самите ищци, а не на обективна пречка.
Поради горепосочените съображения, с оглед липсата на надлежно твърдение за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
Предвид изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК молителите следва да заплатят на ответницата Д. И. Д. направените от последната разноски, а именно сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Р. Ж. Г., И. Д. Г., К. Д. Ц., К. Д. Б., Д. К. Д. и В. К. Д. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1170/ 19.10.2011 г. по в.гр.д.№ 774/11 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА молителите Р. Ж. Г., И. Д. Г., К. Д. Ц., К. Д. Б., Д. К. Д. и В. К. Д. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят поравно на ответницата Д. И. Д. сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски в производството.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: