О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 05.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 4734 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. В. П. и И. В. Ж. от [населено място] срещу определение № 24705 от 07.11.2018 г. по ч. гр. д. № 14389/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 45898 от 28.09.2018 г., постановено по гр. д. № 12067/2018 г. на Софийския районен съд. С последното е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратено като недопустимо производството по предявените от частните жалбоподатели срещу Ю. Р. Т. и „Мужизите“ ЕООД, [населено място] установителни искове за собственост на недвижим имот на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, поради наличие на сила на пресъдено нещо.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат същото да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените искове.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателите е от обуславящо значение за изхода на делото, като се поддържа, че по отношение на него е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: В хода на висящ изпълнителен процес с предмет предаване на владението върху недвижим имот от длъжника на взискателя, съществува ли за трето лице, владеещо имота отпреди образуване на делото, по което е издаден изпълнителен лист за предаването на владението, правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу страните по изпълнителното дело, въпреки наличието на право да оспори въвода по реда на чл. 435 ГПК. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.
По делото е установено, че с искова молба от 21.02.2018 г. жалбоподателите са предявили срещу Ю. Р. Т. и „Мужиците“ ЕООД, [населено място] положителни установителни искове за собственост на недвижим имот, представляващ тавански апартамент, находящ се в [населено място], ул. „Б.. С влязло в сила решение № 1717/01.08.2013 г. по гр.д. № 2345/12 г. на Софийския апелативен съд те са били признати за собственици на същия недвижим имот спрямо три физически лица и „Мужиците“ ЕООД, [населено място], като исковата молба по делото е подадена на 26.10.2009 г. Ответникът Ю. Р. Т. е частен правоприемник на „Мужиците“ ЕООД, [населено място], тъй като с влязло в сила решение от 19.07.2011 г. е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между ответниците предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот. С оглед на това съдът е приел, че спрямо ответното дружество е формирана сила на пресъдено нещо за това, че ищците са собственици на процесния имот и тъй като нови непреклудирани факти не се твърдят, повторно предявеният иск е недопустим с оглед изрично установената в чл. 299, ал. 1 ГПК забрана за пререшаване на правния спор. Посочено е, че към момента на постановяване на съдебното решение е било налице висящо съдебно производство срещу дружеството, праводател на Ю. Р. Т., поради което на основание чл. 226, ал. 1 ГПК този ответник е обхванат от субективните предели на формираната с решение № 1717 от 01.08.2013 г. по гр.д. № 2345/12 г. на Софийския апелативен съд сила на пресъдено нещо и е налице отрицателната процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Изложени са съпътстващи мотиви, че не е налице правен интерес за предявяване на установителните искове за собственост при формирана вече сила на пресъдено нещо и с оглед воденото изпълнително производство между ответниците, тъй като жалбоподателите не са обхванати от субективните предели на изпълнителния лист, нито са от кръга лица посочени в чл. 429 ГПК и спрямо тях изпълнение не може да бъде осъществено, а срещу евентуални незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител те разполагат с предвидената в чл. 435 ГПК защита. Посочено е, че поредността на вписванията също не оправдава ново исково производство, тъй като исковата молба по иска за собственост е вписана на 18.11.2009 г., а правата, които се твърди да са придобити от ответника Ю. Р. Т., са възникнали на 19.07.2011 г., когато е влязло в сила конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Обобщено е, че вписването на исковите молби и отбелязването на съдебните решения е без значение и с оглед факта, че правоприемството е осъществено в хода на висящ процес, поради което правоприемникът винаги е обвързан от силата на пресъдено нещо, тъй като поредността на вписването брани придобиванията от трети лица.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В конкретния случай, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, тъй като формулираният от касаторите правен въпрос не кореспондира с данните по делото и с посочените по-горе съображения на съда за постановяване на обжалваното определение, нито по отношение на този въпрос са налице посочените в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС допълнителни предпоставки. Изводът на съда, че съдебното производство по предявените искове подлежи на прекратяване, е направен след цялостна преценка на изложените в исковата молба фактически твърдения и след констатиране, че е налице отрицателната процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, от категорията на абсолютните, а именно формирана сила на пресъдено нещо след вече успешно проведен установителен иск за собственост спрямо длъжника в изпълнителното производство и частния му правоприемник – взискателя по същото. Допълнителните мотиви на въззивният съд, че спрямо жалбоподателите не може да бъде проведено законосъобразно изпълнение и ако такова бъде извършено, те ще могат да защитят правата си по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, са изцяло съобразени със задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 3/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК.
Липсва и релевираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. По отношение разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК съдебната практика е константна, че ако предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, приобретателят няма да бъде обвързан от решението само ако не е знаел за спора – т.е. когато е придобил имота преди вписване на исковата молба по спора, ако тя е подлежала на вписване съгласно чл.114 ЗС /Р № 281/29.10.12 г. по гр. д. № 130/12 г. на ВКС, І г.о./.
С оглед изложеното касационно обжалване на определението на СГС не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24705 от 07.11.2018 г. по ч. гр. д. № 14389/2018 г. на Софийския градски съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: