3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
С., 06.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4309/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М. от [населено място] чифлик чрез адв. П. У. срещу решение №451/24.03.2014 год. по в. гр.д. №3678/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която Добра Л. Б. е осъдена на заплати на В. М. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 лв. по предявения срещу нея частичен иск от 5 500 лв. от общ размер от 15 000 лв., е постановено ново решение, с което искът в уважената част от 100 лв., е отхвърлен ; потвърдено е решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 100 лв. до 5 500 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. М. М. срещу Добра Л. Б. от [населено място] чифлик иск с пр. осн. чл. 124,ал.5 ГПК за установяване на извършено от нея престъпление – клевета по чл. 147 НК .
В касационната жалба се правят оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответницата по касация Добра Л. Б. от [населено място] , чрез адв. Д. Ч. и П. П., оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима и подлежи на преценка дали са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /. К. съд не може сам да формулира правния въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса, но може да уточни и конкретизира въпроса, който страната – касатор поставя.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. С представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът се позовава на критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и счита , че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС / съответно решение №147/19.06.2012 год. по гр.д. №582/2011 год. на ВКС, ІV г.о., решение №86/29.01.2010 год. по гр.д. №92/2009 год. на ВКС ,ІІІ г.о. и ТР №1/09.12.2013 год.ОСГТК на ВКС/ без обаче да формулира правен въпрос. Вместо това са визирани извадки от тези актове , и се навеждат доводи, които имат характер на оплаквания за неправилност на решението.
К. се позовава и на критерия по чл. 280,ал.1т.3 ГПК.
Във връзка с този критерий са формулирани следните правни въпроси:
1.Субективното отношение на дееца представлява ли признак за оценка противоправността на деянието при иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.? /Счита, че отговорът на този въпрос ще допринесе за ясното разграничаване на вината и противоправността като задължителни елементи от фактическия състав на генералния деликт по чл. 45 ЗЗД ./
2.Представлява ли разгласяването на недоказани негативни твърдения екцес на правото да се изразява свободно мнение, регламентирано с разпоредбата на чл. 39 от Конституцията на България.
По отношение на този въпрос счита, че отговорът ще допринесе за правилното прилагане на чл. 39,ал.2 от Конституцията на РБ , в частта за спазване ограничението да не се накърнява доброто име на другиго. Същевременно касаторът се позовава на Решение № 404/13.07.2010 год. по гр.д. №430/2009 год. на ВКС, ІІІ -то г.о.
По въпроса за елементите, включени във фактическия състав на чл. 45 ЗЗД в това число относно вината като субективен елемент и противоправността на деянието, има изобилна и трайна съдебна практика , която не се налага за бъде изменяна или изоставяна. Следователно по този въпрос критерият на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е налице . Същият не е изпълнен и по отношение на втория въпрос, доколкото, както самият касатор сочи, е налице задължителна съдебна практика-решение на ВКС,постановено при условията на чл. 290 ГПК. Според това решение дали с определено деяние са прехвърлени пределите на гарантираните от конституцията свобода на словото и са засегнати други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани, е въпрос на конкретна преценка .В случай обаче до такава конкретна преценка въззивният съд не е достигнал доколкото е приел, че жалбата на ответницата Добра Б. по иска до Н. не е съставлява противоправно деяние.
По изложените съображения предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване не са налице .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №451/24.03.2014 год. по в. гр.д. №3678/2013 год. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: