О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
ГР. София, 06.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.12.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5276/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №1354/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Пловддивски университет „П. Х.”/ПУ/ с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „професор” във филологическия факултет на университета /ФФ/, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.10 КТ, със заповед от 21.07.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 или евентуално на т.3 ГПК по въпросите от предмета на спора: Правилно ли е приел въззивният съд, че разпоредбата на пар.11 от ПЗР на ЗВО е императивна и по тази причина на осн. чл.50, ал.1 КТ е изключил действието на чл.20, ал.5 от действащия между страните към момента на уволнението К., определящ датата, на която е следвало да се прекрати тр. договор с касатора? Задължен ли е съдът да се съобрази с действието на чл.20, ал.5 от К., при положение, че нито една разпоредба на договора не е обявена за недействителна или нищожна от съда по реда на чл.60 КТ? Има ли право съдът да замести ясно и точно изразената воля на страните в действащия К.? Намира, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №4/17.12.13 г. ОСГК. Евентуално, ако се приеме, че тази практика е неприложима, намира, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такъв е и процесуалният въпрос: Задължен ли е въззивният съд с цел изясняване на действителните права и отношения на страните, на осн. чл.266, ал.3 ГПК да уважи доказателственото искане на ищеца, направено своевременно с въззивната жалба, като задължи ПУ да представи на осн. чл.190 ГПК тр. договори, допълнителните споразумения и решенията на академичния съвет /АС/ на ПУ на всички работещи към момента на уволнението на ищеца хабилитирани лица, заемащи длъжност „професор” или „доцент” след установената в пар.11 от ПЗР на ЗВО възраст, за да се докаже противоречие на атакуваната заповед с определените действащи правила в университета? Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК обосновава със значението на въпросите не само за спора, но и за сходните от фактическа и правна страна случаи.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
За да отхвърли исковете по чл.344, ал.1 КТ въззивният съд е приел, че ищецът е навършил 65 годишна възраст на 18.03.11 г., като тогава е имал научно звание „доцент”. Преди навършването на тази възраст е взето решение на АС по предложение на ФС в съответствие с пар.11 от ПЗР на ЗВО. По-късно през същата 2011 г. ищецът е избран за заемане на академичната длъжност „професор”, на която е преназначен с допълнително споразумение. С решение от 10.12.12 г. на ФС на ФФ е прието тр. договор с ищеца да не бъде прекратяван до м.юли на 2014 г. Според районния и окръжния съд това решение за периода след 18.03.14 г., когато ищецът е навършил пределната за заемане на длъжността 68 годишна възраст, противоречи на императивната разпоредба на пар.11 ЗВО. В този смисъл следва да се тълкуват и разпоредбите на чл.20, ал.3 и 4 от действащия към уволнението К.. Разпоредбата на чл.20, ал.5 от К., в която е предвидено проподавателите да се пенсионират в края на всеки семестър – към 31.01. или към 31.07.- няма приложение в конкретния казус поради изтеклият максимален тригодишен срок, предвиден в пар.11 ПЗР ЗВО и работодателят има право да прекрати тр. договор с ищеца във всеки един момент след изтичане на тригодишния срок. Освен това в чл.20, ал.5 К. не се посочва, че тр. договор се прекратява на 31.07., а „към 31.07.”, и това е съобразено при издаване на уволнителната заповед, като към прекратяването ищецът е приключил участието си в изпитните комисии и не е имал планирани ангажименти във връзка с текущия семестър.
При предмета на спора, соченото противоречие по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не се установява – ТР №4/17.12.13 г. на ОСГК е по въпроси за предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ и е неотносимо за случая.
Не се установява и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросите за характера на разпоредбата на пар.11 от ПЗР на ЗВО са разработени в задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата – напр. р. по гр.д. №242/09 г. , р. по гр.д. №626/12 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №1286/11 г. на ГС София, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС , трето г.о. по гр.д. №1595/11 г. и др. Разпоредбите на чл.20, ал.3 и 4 К. съответстват на предвиденото в ЗВО, а следващата ги ал.5 е тълкувана и приложена от работодателя в съответствие със закона и според разума и целесъобразността й, както е посочил въззивният съд. Искането на касатора за изследване на тр. правоотношения с другите хабилитирани лица в ПУ, за което е последният процесуален въпрос, е оставено без уважение от ОС като неотносимо към спора за законността на конкретното уволнение. Този извод е съобразен с практиката на ВКС по чл.266 ГПК, на която се е позовал ответникът по жалба, както и с предмета на индивидуалния трудов спор – законността на уволнението се преценява според действащите към извършването му закон, К. и правилник за устройството и дейността на ПУ, а не според обичайната практика при пенсиониране на хабилитираните лица, на която се е позовал ищецът в искането си пред ОС. Затова процесуалният въпрос не обосновава общата и специалните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1354/15 г. от 17.06.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: