ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
София, 08.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4471 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ив.Т. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 17.ІІ.2014г. по в.гр.д. № 1262/2013г.
Ответницата по касационната жалба Г. А. Б., гражданин на Русия, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Т.С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 17.ІІ.2014г. П. е потвърдил решението на Пловдивския ОС от 02.VІІ.2013г. по гр.д № 3300/2012г., с което касаторът е осъден да заплати на Г. Б. 21200 евро, представляващи неустойка за забава за периода 30.VІ.2009г. – 24.ІХ.2012г., дължима на основание чл.17 ал.3 от сключен помежду им на 13.V.2008г. предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот поради непредаване в срока по чл.2 от договора на владението на имота, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на делото до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника: по сключения между страните на 13.V.2008г. предварителен договор ответникът е поел задължение да продаде на ищцата правото на строеж на апартамент, съответно индивидуализиран, и за строителството му, както и да й го предаде напълно завършен и след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 30.VІ.2009г. срещу 106 000 евро с ДДС; ищцата е изпълнила в уговорения срок задължението за плащане на цената; с нот.акт от 20.ХІІ.200*г. правото на строеж е прехвърлено, като в акта е уговорено задължение на продавача да извърши строителството на имота, да осигури издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация и да предаде имота на ищцата в договорения вид; на 15.ІІІ.2011г. строежът е приет от възложителите, вкл. ищцата, обуславящо неоснователност на възражението за неоказано от нея съдействие за подписване на акт обр.15; на 20.ІХ.2011г. обектът е въведен в експлоатация; на 14.ХІІ.2011г. ищцата уведомила ответника за неспазване на срока за предаване на жилището; едва на 24.ІХ.2012г. предаването на владението е осъществено. Не е установена по делото кредиторова забава и за откриване на индивидуални партиди за електричество и вода – уговорено е срокът за изпълнение на това задължение да се посочи в уведомление, изпратено от ответника на ищцата, такова не е представено по делото, не са представени нито покана, нито друг документ, установяващи, че продавачът е търсел съдействие или е канил купувачката да изпълни конкретно свое задължение, заради неизпълнението на което той да е забавил строителството – в тази насока не са ангажирани от него никакви доказателства; не се установява твърдяното неизпълнение от страна на ищцата на което и да е от задълженията й по договора, но се установява неточно изпълнение на продавача относно предаването на имота в уговорения срок; с оглед на това той дължи неустойката по чл.17 ал.3 от предварителния договор – 0.1% на ден върху заплатената цена, но не повече от 20%.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. налице ли е кредиторова забава, когато не е оказано съдействие от страна на възложителя по чл.161 ЗУТ, ако същият не е подписвал протоколите по реда на чл.4 от Наредба № 3/31.VІІ.2003г. на МРРБ, които се издават в хода на строителството и са индивидуализирани в чл.7 от Наредбата и приложенията към нея – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК; 2. налице ли е кредиторова забава, когато не е оказано съдействие от страна на възложителя, изразяващо се в предоставяне на пълномощно на насрещната страна – продавач да подписва всички протоколи, издавани в хода на строителството и да предприема всички необходими правни и фактически действия по въвеждане на сградата в експлоатация и снабдяването с вода и електричество за битови нужди – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК; 3. при кои хипотези е дължима мораторна и при какви компенсаторна неустойка съгласно договореното между страните по договора – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора в изложението му въпроси въззивният съд не се е произнесъл. И трите въпроса имат теоретичен характер. Относно първите два такъв извод следва от извода на въззивния съд, че не се установява твърдяното от ответника неизпълнение на ищцата на което и да е от задълженията й по договора, както и от липсата на формирани изводи, обусловили изхода на спора, за неоказано от нея съдействие, изразяващо се в задължение за подписване освен на протокол обр.15 и на още 14 вида актове и протоколи, предвидени в чл.7 ал.3 от посочената Наредба, и за предоставяне на пълномощно на ответника да подписва всички протоколи, издавани в хода на строителството, и да предприема всички необходими правни и фактически действия по въвеждане на сградата в експлоатация и за снабдяването с вода и електричество. Във връзка с третия поставен от касатора въпрос също не са формирани решаващи изводи в атакуваното решение, основани на преценка за характера на уговорената между страните неустойка – мораторна или компенсаторна, нито на тяхната съпоставка. Освен това, в изложението въпросът е обоснован с необходимост от тълкуване на хипотезите, при които следва да бъде прилагана кредиторовата забава, и при какви условия тя води до невиновна невъзможност за изпълнение на поетите договорни задължения, което отново го определя като хипотетичен, тъй като по такива проблеми въззивният съд не се е произнесъл.
При това положение в изложението не е релевирана основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора пред него, което само по себе си препятства допускането на касационно обжалване. Но дори посочените въпроси да бяха относими към решаващите изводи на съда, касаторът не е представил сочените в изложението решения на Пловдивския апелативен съд /по гр.д № 950/2013г. и по т.д. № 819/2013г./, въпреки дадените му от въззивния съд изрични указания за това, при което той не установява и твърдението си за наличие и на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване – противоречивото им разрешаване от съдилищата.
И на последно място, не се сочи и обосновава от касатора някоя от хипотезите за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно разрешението, дадено в т.4 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 2000лв. разноски за касационната инстанция /заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 18.VІ.2014г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав, № 83 от 17.ІІ.2014г. по гр.д № 1262/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. А. Б., гражданка на Руската федерация, със съдебен адрес в [населено място], [улица], 2000лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: