О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 08.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5593 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. г. п., чрез прокурор Р. М., против решение № 5537 от 20 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 5495 по описа на Софийския градски съд за 2015 г. в частта му, с която е отменено решение № 1164 от 2 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 31193 по описа на районния съд в гр. София за 2014 г. в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от П. Т. И. от [населено място] против П. на Р. Б. за сумата над 2500 лева до 3500 лева и прокуратурата е осъдена да заплати на И. още 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, по което е оправдан, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът бланкетно е декларирал, че обезщетението е определено по справедливост, без да се дефинира кое се счита за справедливо и кое не, защо един размер е справедлив, а друг би се оказал несправедлив. Счита се, че крайните изводи на съда не са в съзвучие със събраните по делото доказателства и не съдържа отправна точка, позволяваща да се проследи логиката при определяне на обезщетението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът П. Т. И. от [населено място] не дава отговор на касационната жалба.
С обжалваното решение въззивният съд се основава на продължилото две години и половина наказателно производство срещу ищеца и приключването му с оправдателно решение, като при доказан в основанието му иск е съобразявал установените неблагоприятни преживявания, промяна в поведението на ищеца и в поведението на роднини и приятели към него. Съдът приема, че е установените вреди са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение, и са нормални за положението, в което ищецът се е намирал за сравнително продължителен период от време и са логична последица, проявима при незаконно повдигане на обвинение, а повлияването върху живота на ищеца като млад човек е с трайни последици. Съобразени са тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, и е прието, че вредите могат да бъдат обезщетени със сумата от 3500 лева.
К. съд приема, че поставеният от касатора въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Поставя се въпросът за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД и с водещите насоки за дефиниране на общия критерий за справедливост. Касаторът изтъква, че е необходимо изясняване на общото понятие справедливост – какво понятие е то, какви са елементите на неговото съдържание и какъв е механизмът за овъзмездяване на отделните компоненти на претърпени неимуществени вреди, въз основа на критерия „по справедливост”. Иска се изясняване какво включа критерия „по справедливост” (кои са компонентите му), съставлява ли коефициент, ако да – от каква величина или обратно – определена базова сума (в какъв размер и как се формира тя), която просто се сумира, с оглед наведените и доказани неимуществени вреди, какъв е механизмът, за да се твърди, че обезщетението на отделните компоненти в цялост е справедливо или не. Макар касаторът да твърди, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос, съдебни актове по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не се представят. Поставеният въпрос, макар да е принципно значим, е бил предмет на изобилна съдебна практика, която настоящия съдебен състав не намира за необходимо да изменя или изоставя.
ВКС вече многократно е имал случай да се произнася по приложението на чл. 52 ЗЗД, като са преутвърдени постановките на ППВС № 4/1968 г., сочено от касатора, в трайното му разбиране, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение и други относими такива за всеки конкретен спор. Съдът възприема разбирането, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Следователно, преценката на съда за справедливото обезщетяване при всеки конкретен случай на претърпени вреди от незаконно наказателно преследване се гради на данни по делото за вида и степента на засягане на съответното благо за ищеца, съобразявано в контекста на ценността му за увреденото лице, при несъмненото предпоставяне, че всяко незаконно наказателно преследване накърнява основни блага за ищеца. Съдът основава преценката си на специфичните обстоятелства за всеки отделен случай със съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за адресата на незаконното наказателно преследване. Затова и не съществува единна скала за измерване на справедливото възмездяване за претърпени вреди, основана например само на продължителността на наказателното преследване, или на засягането на здравето, или психиката, или броя и вида негативни изживявания на засегнатия, и пр.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5537 от 20 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 5495 по описа на Софийския градски съд за 2015 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: