О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
С. 08.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д. № 3587 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адвокат В. – в качеството й на процесуален представител на З. Й. М., ответник в производство по чл.288 от ГПК, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 864 от 16.12.2016г., като й бъдат определени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 1 297.50лв., изчислени съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /75% от посоченото в чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата/. Твърди, че с оглед тежкото материалното и здравословно състояние на ответницата, правната помощ е осъществена безплатно, на основание чл.38 ал.2, във вр.с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена за искането и е депозирала писмено становище, с което оспорва основателността му поради липса на доказателства, че ответницата е материално затруднено лице, което няма достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение и на представен списък на разноски. Заявява, че тя е получила присъдения размер на обезщетение, което с лихвите възлиза на около 53 000лв. /38 808лв., главница и 14 178лв. лихви/. Позовава се на принципа за добросъвестността и необходимостта процесуалните правила следва да се упражняват съобразно добрите нрави. Като акцентира на обстоятелството, че в случая – касатор е училище, в малък провинциален град,разполагащо с определен бюджет, което вече е платило обезщетение в значителен размер, счета че допълнителното му натоварване с още прекомерни разходи би го поставило в невъзможност за покриване на най -належащите нужди.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
С определение № 388 от 6.04.15г., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 1.06.2016г. по в.гр.д.№ 115/2016г. на Окръжен съд Перник, без да се произнесе по направеното с представения писмен отговор искане на ответната страна за присъждане на разноски.
Липсата на произнасяне по цялото искане е основание за допълване на постановения акт.
В случая касационно обжалване не е допуснато. В тази хипотеза -съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – ответникът има право да иска заплащане на реално направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. По делото – доказателства за реално направени разноски няма. В настоящата молба – молителката твърди, че защитата й е осъществено по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Това твърдение обаче не се установява от представеното пълномощно /приложено на стр.62 от материалите по делото./ Същото е стандартно и в него е посочено, че З. М. е упълномощила посочените адвокати да я представляват пред ВКС, във връзка с подадената от Т. „Н.Й.В.” касационна жалба. Липсата на изрично отбелязване, че защита се осъществява по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, изключва възможността, съдът да определя възнаграждението по специалния ред на чл.38 ал.2 ЗА – в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. Приложими са общите правила на чл.78 ГПК и при липса на доказателства за реално направени разноски, такива не следва да се присъждат. Искането на молителя е неоснователно и недоказано, поради което Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат В., в качеството й на процесуален представител на З. Й. М., ответник в производството, със съдебен адрес: [населено място] [улица] вх.А ет.2 ап.7 за допълване на постановеното от ВКС определение № 864 от 16.12.2016г. и присъждане на сумата от 1 297.50лв., претендирано адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.