О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 17.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2232 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Т. П. от гр. Ш., против решение № 44 от 5 март 2008 г., постановено по гр.д. № 557 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 31 октомври 2007 г.
Ответникът Д. М. Д. от гр. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК моли жалбата да бъде отхвърлена и изтъква доводи за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол, защото с него въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос – действителен или недействителен е договор за наем, когато е невъзможно вещта да се ползва по нейното предназначение и дали в този случай не е налице липса на основание за договора и противоречие с добрите нрави. Касаторът твърди, че разрешаването на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че между страните по спора бил сключен писмен договор за отдаване под наем за срок от 20 дена на адаптер за слънчоглед за комбайн “К”, срещу наемна цена от 1000 лева за целия период на времетраене на договора, но ответникът П. не върнал вещта в уговорения срок и предаването й станало на 18 юли 2006 г. едва след принудително изпълнение в следствие на иск по чл. 108 от Закона за собствеността. Срочният договор се е трансформирал в безсрочен до момента на противопоставяне на собственика, поради което за периода 24 септември 2002 г. до 24 септември 2004 г. наемният договор е бил в сила, но предвид възражението за изтекла погасителна давност дължимият наем е за периода 10 ноември 2003 г. – 24 септември 2004 г. в размер на 14250 лева и лихвите за забава върху тази сума в размер на 4414 лева. Съдът изрично посочил, че е неоснователно възражението за недействителност на договора поради невъзможността вещта да се използва през останалото извън периода за прибиране на реколтата от слънчоглед време, защото договорът за наем не се сключва с оглед предназначението на вещта.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Повдигнатият съществен материалноправен въпрос е неотносим към конкретния спор между страните. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор.
Нищожна поради липса на основание е само каузалната сделка. Предоставянето на имотна облага се прави с определена цел, която е типичната, непосредствена цел, преследвана с предоставянето на имуществената облага – желаният правен резултат, наричан причина за сделката. Според правилото на чл. 228 от Закона за задълженията и договорите, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят – да му плати определена цена. Следователно, по силата на тази сделка за наемодателя възниква задължението да предостави на наемателя вещта във временно ползване, а за наемателя – да плати договорената цена срещу лишаването на собственика от ползването на вещта. Желаният правен резултат за наемателя в случая е да получи държането на вещта. Дали ще използва вещта или не, е извън предмета на конкретния договор. Ето защо неизползването на вещта от наемателя за целия период от времетраенето на договора за наем или за част от времето, не е основание да се твърди нищожност на договора поради липса на основание. В този смисъл липсва и противоречие на договора с добрите нрави. Безспорно е установено по делото, че наемателят е държал вещта чак до осъщественото срещу него принудително изпълнение, поради което дължи заплащането на установената наемна цена.
При тези съображения следва да се приеме, че повдигнатият материалноправен въпрос не е съществен за изхода на делото, поради което касационната жалба срещу решението на апелативния съд в гр. В. не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 44 от 5 март 2008 г., постановено по гр.д. № 557 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: