Определение №31 от по гр. дело №5334/5334 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 31
 
гр. София, 22.01.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
 
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 5334 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
 
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. П. М., действуващ като едноличен търговец с фирма ЕТ “Д”, срещу решение № 459 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 219/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация О. управител на О. Б. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 5* от 15.11.2007 г. по гр. д. № 531/07 г. на Районен съд гр. Б., с което е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот по реда на глава ІV от ЗДС, представляващ производствена сграда “С” с 458 кв. м. застроена площ на един етаж и сутерен от 144 кв. м. под част от сградата, находяща се в имот № 0* по плана на гр. Благоевград ЖК “Е”, както и в частта, в която искът за собственост на О. управител на О. Б. срещу ЕТ “Д” за процесната сграда е уважен. Въззивният съд е приел че процесният договор е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 65 ППЗДС. С договора страните уговорили друг срок за плащане, различен от срока определен в закона.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос е дали договор сключен с държавата е нищожен, ако цената на имота не е платена при подписването му, а е платена на части. Въпросът е съществен според касатора, тъй като съществували различни режими за разпореждане с имоти. Общият ред бил уреден със ЗДС, а специалните в ЗПСПК, ЗСПЗЗ, ЗВСЗГГФ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК тъй като се налага тълкуване на правните норми.
Доводите на касатора са неотносими към настоящия спор. Спорът не е дали цената може да се заплати на части, а за крайния срок в който тя следва да бъде заплатена от купувача. Продажбата на държавни имоти е регламентирана в чл. 44 от ЗДС. Според цитирания текст, в редакцията с ДВ бр. 44 от 1996 г., продажбата на недвижими имоти, частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг, при условия и по ред определени от Министерския съвет. Продажбата се извършва със заповед на областния управител, като въз основа на заповедта се сключва договор за продажба от областния управител. Детайлно, редът за продажба е записан в членове от 50 до 75 на ППЗДС. С оглед момента на провеждане на търга, е била в сила редакцията на правилника с ДВ бр. 70 от 25.08.2000 г. Според чл. 65 от ППЗДС, след като заповедта за определяне на купувача влезе в сила, тя се връчва на лицето по реда на ГПК. Купувачът е длъжен да внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от връчването на заповедта. Ако купувачът не внесе цената в срока по ал. 1, приема се, че се е отказал да заплати предложената цена. Така определения ред за продажба е ясно регламентиран и не се нуждае от тълкуване. Той не е и в противоречие с посочените от касатора правни норми. Цитираните от него закони не намират приложение в отношенията между страните. Процесната продажба не е приватизационна сделка, не се касае за продажба на земеделски или горски имот, затова нормите на ЗПСПК, ЗСПЗЗ и ЗВСЗГГФ не уреждат процесната продажба. С оглед на изложеното ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото, затова касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 219/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top